В последните месеци в социалните мрежи голяма популярност набира историята на една църква – „Св. Иван Рилски“, или „Потопената църква” в язовир „Жребчево“.
Храмът е издигнат в село Запалня две десетилетия след Освобождението, но през 60-те години селото е изселено, за да се построи язовирът, а църквата е изоставена и залята.
Част от олтара е пренесен в селата Гурково и Копринка, а камбаната – в Твърдица, с обещанието, че когато почине жител на потопеното село, тя ще известява със своя звън неговата кончина.
През годините църквата не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите.
Днес тя е атракция за запалените фотографи и за любителите на приключения. Стотици хора идват край бреговете на язовира, за да я видят как „плува“ във водата.
Подобна съдба има и църквата „Свето Възнесение” на някогашното село Живовци, потопена в язовир „Огоста” над Монтана.
По водите всъщност се намират две села – Живовци и Калиманица.
Миналата година, заради сушата, нивото на огромния водоем падна драстично и водоемът се дръпна с повече от 10 м. Тогава на показ излязоха дървета, покриви на къщи, дори чешма, която малко хора помнят, и полуразрушената живовска църква.
Тя никога не потъва изцяло – част от нея винаги стърчи над водата.
Църквата е строена по време на Възраждането – през 1866 г. от майстор Лило, съградил и Лопушанския манастир, сочат регистрите на историческия музей в Монтана. В началото на 70-те години е обявена за паметник на културата от епохата на Възраждането, пише Konkurent.bg. Според историците църквата е имала много ценна каменна пластика и релефи на арката, изобразяващи човешки фигури и лица. Сега от релефите на арката няма и спомен, не се знае къде са иконите, а прораслите дървета рушат покрива.
Източник: Вести