... Пък ако ме питат “ Що ще чиним ний зимъска” , ше им кажа ... ами на ... че одим по църкви ... “ЦЪРКВИНГ” дет са вика ... Ето примерно Паталеница е село в Пазарджишка област в полите на Родопите.
Конгломератът е образуван когато селото е слято със съседното село Баткун, носещо името на средновековния град ,от който всъщност е останала гола поляна ,щото нали все пак местните е трябвало да строят курници и огради ,пък ей ти на безплатен матрял колкото искаш ... оди товари на талигата и влачи ... та ако искате да видите средновековния Баткунион ... отивате в Паталеница и гледате по селските дувари ... но тая работа ясна ... дай да се върнем на темата ...
Ключовете за църквата след доста питане и разпитване се оказа ,че са в местния учител ... Благодаря му от сърце за отзивчивостта и най-вече, че живо се интересува и милее за тази иначе изключително ценна светиня.
В книгата на Бистра Николова “Православните църкви през българското средновековие” има кратко описание на този паметник с което се изчерпва всичкото инфо ,което успявам да открия ... За съжаление малко автори са се занимавали с проблематиката на тази църква и информацията по отношение на нея е...пълна оскъдица ... затова ще цитирам книгата ...
“Църквата „Св. Димитър, която повечето автори свързват със средновековния Баткун, сега е част от споменатото село ... Тя е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори. Петстенна апсида.Върху стълбовете лежи осемстенният барабан на купола. Междурамията са засводени полуцилиндрично и по-ниско от напречното рамо на кръста. На южната фасада — три високи и широки двустъпални ниши, съответстващи на вътрешното разпределение на пространството. На северната ниша в средата има 2 двустъпални ниши една над друга. В нишите — прозорци. През XIX в. пристроен притвор. Градежът е от камъни, барабанът и сводовете на нишите — с тухли. Размери 9,20 x 7,60 м. Предполага се, че била преправяна три пъти. Първоначално имала мраморен под. При втората преправка на северната стена бил направен отвор, ограденс два пиластъра отстрани. Подът бил от трамбована глина. През третия период придобива сегашния си вид.
От реставрация са разкрити стенописите. В свода на олтара е разположено Възнесение Христово с апостолите, в долния регистър — църковните отци, в свода отляво на апсидата — Възкресение Лазарово, до него — Преображение Христово. В междуолтарните членения — дякони, монаси и епископи. От юг на олтара — „Тримата момци и огнената пещ (т. нар. „Пещ халдейска). На левия стълб предолтара — Богородица Застъпница, на южния в западната част — св. Димитър. Върху стълбовете виждаме още св. Георги на бял кон, св. Ахилий Лариский, св. Никола.
По отношение на датировката на сградата и стенописите има голямо разминаване. Според едно мнение храмът се датира от края на XIII — началото на XIV в., което е несъвместимо сдатировката на стенописите. Що се отнася до стенописите, то за едни те са ту от XI—XII, ту само от XII в. (Божков), но изглежда е по-правилно становището, което ги поставя в началото на XIII в. (Мавродинова).
Надписите от църквата са гръцки, което безспорно отнася построяването й към времето, когато Баткун е част от епархия на византийската митрополия Филипопол.
От тази църква, както се твърди в някои от публикациите, произлиза и един надгробен камък с надпис на гръцки: ,,....[от]Григорий Куркуа про[с-патарий] и дук на Ф[илипополис], инд.14,1091 [год.] За съжаление обаче в позоваванията основания за това твърдение липсват “ .... .... демек никой го не знае де е аджеба този камък с надпис ... най-вероятно се търкаля из някое хранилище в някой музей ... я в Пазарджи ,я в Пловдив ... ама като се сетя какво безхаберие е ... иди го търси
Чувал съм някой легенди и предания ,че за да се предпази храмът по времето на турското нашествие, той е бил засипан изцяло с пръст. С времето на това място се образувала могила и хората забравили какво е заровено отдолу. Някъде в средата на XIX век един селянин си вързал магарето за черешата ,която поникнала на върха на могилата и случайно видял стърчащ от земята предмет. След като разровил, намерил метален кръст и местните си спомнили преданието за заровената църква...
В сайта на село Паталеница пише ,че под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата. През 1870 г. постройката е била преустроена и наречена на Св Димитър.
Цитира се и Стефан Захариев, който в своята книга "Географико историко - статистическо описание на Татар - Пазарджишката кааза" отбелязва, че на мястото на сегашната църква е имало по-стара църква "Св. Панталеймон", която и дава името на с. Паталеница. Той споменава и за други имена на църквата ..."В една дъбрава се е запазила паталенската църква "Св. Димитър"-"Св. Куркулещица" изградена от някой си дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците.На кой светия е била посветена църквата никой не знае. Селяните я наричат "Св. Кутрулещица", което име е изкривено от Куркуа, понеже там е намерена мраморна плоча с надпис, от който се вижда, че основателят на тази стара черква, някой византийски велможа ще да е".
За името на църквата и времето на нейното изграждане има още едно сведение, свързано с предание. Според преданието, запазено и до днес, при нашествието на турците църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното днес име "Св. Куртулещица"...
Иначе трябва да се отбележи ,че църквата и прилежащото и пространство са социализирани ... Сега вече очакваме пълната реставрация на наистина много добрите фрески в църквата и най-после некоя студия ,че да може и такива като мен да седнат и да попрочетат нещо ... ако пък и се случи чудо и в някой прашен ъгъл на някое музейно мазе ,някой случайно да намери и плочата с надписа ... май мноо искам ... айде със здраве !
Източник:bgnow.eu