Българите искат енергийна независимост, но цената на прехода вече изяжда доходите им

Енергийният преход в България вече не се измерва единствено с декарбонизацията, климатичните цели и европейските регулации. За българските домакинства неговата легитимност все повече зависи от способността му да осигури достъпна енергия, икономическа сигурност и независимост от външни доставки, предаде БГНЕС.

Осмото климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено от Ipsos bva сред 23 000 души в 27-те държави членки, очертава категорична промяна в обществените приоритети: зеленият преход остава необходим, но неговата цена вече е определяща за общественото доверие.

Енергийната бедност като политическа реалност

Седем от десет българи (69%) смятат енергийния преход за спешно необходим. Подкрепата обаче е обвързана с конкретни очаквания. 77% посочват стабилните или по-ниските цени като най-желан резултат, 74% очакват намаляване на зависимостта от вносен нефт и природен газ, а 66% – забавяне на изменението на климата.

Тази подредба е показателна. През 2022 г. климатичните действия са били най-често посочваната полза от прехода в България и в още 18 държави членки. Днес ценовата стабилност излиза на първо място у нас и в седем други страни от ЕС. Обществената подкрепа за климатичната политика не изчезва, но икономическата устойчивост се превръща в нейно основно условие.

Цифрите за последните 12 месеца показват мащаба на натиска. 74% от българите заявяват, че поскъпването на природния газ, горивата, отоплението и електроенергията значително е намалило покупателната им способност – при 60% средно за ЕС. За 23% отражението е било много силно, спрямо 20% в Съюза.

Още по-тревожен е социалният ефект: 50% са съкратили ежедневните разходи за храна или здравеопазване, при 38% в ЕС. 26% са ограничили отоплението, а 20% са задлъжнели, потърсили финансова подкрепа или отложили плащането на енергийни сметки. Това вече не е абстрактна статистика за инфлацията, а измерение на икономическата уязвимост.

Цената на зависимостта и европейският избор

Последиците се простират отвъд домакинските бюджети. 56% от българите заявяват, че високите цени са променили начина им на използване на автомобил. 26% са ограничили пътуванията за основни потребности, 24% са се отказали от почивка или семейни събирания, 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19% са заменили личния автомобил с обществен транспорт, велосипед или споделено пътуване.

При забавяне на енергийния преход 75% очакват дългосрочно повишаване на енергийните цени и разходите за живот, а 73% – задълбочаване на зависимостта от внос на нефт и природен газ. Така енергийната независимост се очертава не само като стратегическа цел, но и като защита срещу външни икономически сътресения.

Европейска индустрия, общи ресурси, национален интерес

87% от българите искат нисковъглеродната енергия да бъде приоритет. Слънчевата енергия получава подкрепата на 45%, ядрената – 42%, при средно 28% за ЕС, докато вятърната енергия е предпочетена от 23%.

Показателна е и позицията за технологичния суверенитет: 46% предпочитат изграждането на конкурентоспособна европейска индустрия за чисти технологии, дори ако това отнеме време, срещу 41%, подкрепящи по-бързото внедряване на технологии от внос.

80% настояват България да си сътрудничи по-тясно с останалите държави от ЕС за енергийна независимост, при 68% средно за Съюза. 65% подкрепят обединяването на европейските ресурси за инвестиции, срещу 24%, които предпочитат всяка държава да финансира прехода самостоятелно.

Това е категоричен сигнал за необходимостта от европейска солидарност, но и от реална индустриална политика. Българите не отхвърлят енергийния преход – те настояват той да бъде икономически оправдан, социално поносим и стратегически защитен.

През 2025 г. Групата на ЕИБ е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред инвестициите са 40 млн. евро за Eldrive Holding, предназначени за зарядна инфраструктура, включително 1530 нови зарядни станции у нас.

Инвестициите са важни, но общественото послание е по-широко: климатичната политика няма да бъде устойчива, ако гражданите плащат за нея с по-малко храна, по-ограничено отопление и отказ от основни потребности. Енергийният преход може да се превърне в инструмент за независимост и модернизация само ако икономическите му ползи достигнат до домакинствата. І