Колко ще струва животът в България през 2027 г.?

Проектобюджетът обещава по-високи доходи за работещите и пенсионерите, но предвижда и по-висока осигурителна тежест за определени групи, нови данъчни промени и актуализация на оценките на недвижимите имоти. За семействата решаваща ще бъде разликата между ръста на доходите и поскъпването на ежедневието.

През 2027 г. българските домакинства ще разполагат с повече номинални средства, но това не означава автоматично по-висок жизнен стандарт, предаде БГНЕС.

Проектобюджетът на Министерството на финансите очертава година, в която увеличението на минималните възнаграждения и пенсиите ще бъде съпроводено от продължаващ инфлационен натиск и по-високи осигурителни задължения за част от работещите. Затова реалната цена на живота ще зависи не толкова от сумата в трудовия договор или пенсионното разпореждане, колкото от парите, които остават след плащането на основните разходи.

Повече пари, но достатъчни ли са?

От 1 януари 2027 г. минималната работна заплата се увеличава на 660 евро при 620,20 евро през 2026 г. Ръстът е 6,4%. Линията на бедност е определена на 443 евро, което представлява увеличение с 13,4% спрямо сегашните 390,63 евро.

Същевременно Министерството на финансите прогнозира средногодишна инфлация от 4% през 2027 г. БНБ очаква по-ниска стойност – 3,1%. И при двете прогнози увеличението на минималната заплата надхвърля очакваната инфлация, но това не гарантира съществено подобрение за домакинствата с ниски доходи.

Данните на НСИ показват защо. През 2025 г. средният общ разход на човек от домакинство достига 6473 евро годишно. От тях 1898 евро са за храна и безалкохолни напитки, 696 евро за жилище, вода, електроенергия и горива, а 448 евро за транспорт. Храната поглъща 29,3% от всички разходи.

Това означава, че дори умерено поскъпване на основните стоки и услуги може да заличи значителна част от номиналното увеличение на доходите.

Пенсионерите получават увеличение, но не еднакво

Проектобюджетът предвижда осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2027 г. по швейцарското правило – на базата на 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията през предходната година. Окончателният процент ще зависи от отчетените показатели и не е фиксиран в проекта.

Разходите за пенсии в бюджета на Държавното обществено осигуряване са планирани да нараснат с 1,1643 млрд. евро спрямо закона за 2026 г. Отделно ефектът от осъвременяването по швейцарското правило е разчетен на 552,6 млн. евро.

Предвижда се и увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 на 450 евро. За пенсионерите с ниски доходи обаче по-високите разходи за лекарства, отопление и храна ще продължат да ограничават покупателната способност.

Данъците остават, осигуровките и таксите се променят

Основната ставка на данъка върху доходите на физическите лица остава 10%, а здравноосигурителната вноска – 8%.

Съществена промяна има при максималния осигурителен доход, който се предвижда да достигне 2400 евро от 1 януари 2027 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се се увеличава на 660 евро.

Проектът предвижда максималният размер на ваучерите за храна да достигне 200 евро, като сумата над 102,26 евро ще се облага със 7%. Предлага се и увеличение на данъка върху разходите в натура за лично ползване на фирмени активи от 3% на 7%.

Отделно Министерският съвет одобри предложение за актуализация на базисните данъчни стойности на недвижимите имоти с 30% през 2027 г. Това не означава автоматично 30% по-висок данък за всеки собственик, тъй като крайното задължение зависи и от общинските ставки.

Кой печели и кой плаща сметката?

Потенциални печеливши са работещите на минимална заплата, пенсионерите, семействата с деца и хората, които ще получат по-висока социална подкрепа. Предвижда се увеличение на 9 от общо 12 вида семейни помощи, както и по-високи данъчни облекчения за деца.

По-уязвими остават домакинствата с един работещ, хората с ниски пенсии, самоосигуряващите се и служителите с високи доходи, които ще бъдат засегнати от по-високия максимален осигурителен праг.

Големият проблем на 2027 г. няма да бъде единствено размерът на доходите, а тяхната покупателна способност. Бюджетът предвижда повече средства за социални плащания, но същевременно увеличава част от осигурителните и данъчните задължения. За средностатистическото семейство реалното подобрение ще настъпи само ако увеличението на доходите изпревари поскъпването на стоките и услугите, без новите финансови ангажименти да погълнат разликата.