България съхранява реликвите, поискани скандално от Вселенския патриарх Вартоломей, в продължение на 72 години. Опазила ги е от бомби, крила ги е зад копие на Мадарския конник, а цената им е около 1 милиард евро. Това пише вестник "168 часа" в последния си брой.
Вертоломей Първи предяви претенции към ценностите по време на визитата си в България тази седмица. Заради това той бе посрещнат с орден, но изпратен с протест.
Българските власти са принудени заради превратностите на историята дълго време да крият ценните находки. Най-тежко е било съхранението им по време на масираните съюзнически бомбардировки над София през Втората световна война. Тогава по лично разпореждане на министър-председателя Богдан Филов те са скрити в мазето на сградата на Съдебната палата.
За по-сигурно помещението, което на практика е било бетонен бункер, е било зазидано, а за да не се повредят от бомбите, върху тях са поставени чували с пясък. И действително, въпреки че зданието е поразено от пряк бомбен удар, те оцеляват.
След войната реликвите са преместени в Археологическия музей. Проф. Николай Овчаров свидетелства, че е виждал там ценните експонати още в началото на 80-те години.
"По мое време те се пазеха в т.нар. секретен фонд, който се помещаваше в тайник зад копието на Мадарския конник в Археологическия музей", разказа проф. Овчаров. Той си спомня, че малко преди 10 ноември 1989 г. реликвите са пренесени в Националния исторически музей. "В него се съхраняваха не само ценни ръкописи от манастирите "Козиница" край Драма и "Йоан Продом" ("Йоан Предтеча") край Сяр, които са от Х-ХІІII век, но и църковна утвар, икони и много други ценности. Има и неща, които са донесени от българските бежанци", спомня си професорът.
Според историка проф. Божидар Димитров стойността на реликвите е приблизително 1 милиард евро. "Може би са за няколкостотин милиона до 1 милиард евро. За подобни ценности няма как да се каже колко струват, защото всичко зависи от търсенето и предлагането", допълва той.
Ценностите са 764 на брой, от които 400 са ръкописи на старобългарски на богослужебни книги, пазени в Народната библиотека, а останалите 364 са свещени предмети - потири, дарохранителници, мощехранителници, богато инкрустирани кръстове. Всички до един са сребърни с позлата. Има и икона на Света Богородица. Това са същите реликви, които Божидар Димитров показва цяло лято и които шестват из цялата страна. Самата кутия с мощите има надпис на гръцки, че пази останките на свети Дионисий, свети Панталеймон, света Параскева и свети Харалампий. Кутията с костите на светците е изработена от сребро и злато с висока проба. Подписът на йеромонах Серафим, който я е завършил на 25 март 1821 г., е добре запазен.
Завръщането на реликвите в България започва през 1915 г., когато България се включва в Първата световна война, завзема Драмското и Сярското поле. Богдан Филов - тогава директор на Народния музей написал писмо до главнокомандващия българската армия ген. Никола Жеков, че за да се съхранят хилядите паметници на културата от фронтовата зона, трябва да бъдат прибрани. И през 1917 г. тези културно-исторически ценности са прибрани в София.