Пътят за регулирането на новите форми на отношения на пазара като „споделената икономика” е рационално да бъде търсен в равновесието между желанието на двете страни да търгуват изгодно стоки и услуги и необходимостта това да се случва без рискове от засягане интересите най-вече на потребителите. Това коментира Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„Едно е ясно – по пътя на забраните няма как да регулираме тези отношения. Но законодателят трябва да усети къде е разумният баланс и там да се постави летвата, която да определи нормите и правилата на поведение, които трябва да бъдат наложени в новото време. Вече има икономики, в които този тип отношения са регулирани по един или друг начин. Решението може да бъде намерено по линия на проследяване на тяхното развитие и възприемането на добрите практики”, добави Маргаритов.
Председателят посочи, че е важно темата да бъде повдигната, след като вече възникват цели „градове на споделена икономика” и повече хора са склонни да споделят пътуванията си, храната, местата за нощуване. „Все по-необходимо ще става да мислим по този въпрос. Според мен, липсва не само регулация като нормативно явление, но като че ли и съзнанието, че това е нещо важно и предстои да бъде основен приоритет в следващите години”, допълни той.
Маргаритов посочи, че заедно с контрола, основна цел на институцията е повишаване информираността на потребителите и търговците относно техните права и задължения, особено когато се отнася за нов вид икономически отношения като „споделената икономика” и онлайн търговията.
„Моите впечатления в последните периоди са, че потребителите стават все по-ограмотени, търговците научават правилата и са все по-склонни да ги спазват. Нашата статистика показва, че нарушенията намаляват, въпреки че специално онлайн търговията е все по-интензивна и ръстът на този пазар е около 30% на година”, каза още председателят.
Той съобщи, че около 10% от постъпващите в КЗП жалби и сигнали касаят дигиталната търговия. Онлайн ориентираните потребители най-често се сблъскват с това, че търговците отказват да приемат обратно закупената онлайн стока в предвидения от закона 14-дневен срок. В тези случаи контролният орган санкционира нарушителя и съдейства на потребителя да си върне обратно парите.
Маргаритов предупреди за мними онлайн търговци, които не доставят поръчаната и заплатена от клиента стока и обясни: „Това е опит за измама. В тези случаи работим съвместно с органите на реда, за да може да бъде издирен този мним търговец и да бъде санкциониран”. Той посъветва гражданите винаги да съпоставят няколко оферти в Интернет, да проверят на сайта за координати на търговеца и да проучат дали той им гарантира правото на отказ в 14-дневния срок.
Четете още Ръстът на жалбите и спадът на нарушенията означават промяна на манталитета