Сдружението на заведенията: Отношението към нас е фарс с имитация на помощи

През последните дни в публичното пространство многократно се налага твърдението, че от 20 511  заведения, само 6 000 са подали заявления за помощи в размер на 20% от оборота. От тях близо 3000 са в хотелите и нямат право да кандидатстват.

На първо място бихме желали да уточним, че по официални финални данни от НАП кандидатстващите за 20 или 10% от оборота са над 8100. В името на коректността, трябва да подчертаем, че това не са само фирми от нашия бранш. Това се казва в декларация до медиите от Сдружението на заведенията.

Във връзка с гореизложеното обаче бихме желали да разясним обективната ситуация около кандидатстването за подкрепа и пречките, които отказват много от колегите ни да се заемат с тази тежка и често неефективна бумащина.

И да подчертаем, че причина за броя на кандидатстващите не са множеството колеги в сивия сектор, както властимащите се опитват да убедят обществото, а тромавите и несигурни процедури, създадени по-скоро да пречат, отколкото да помагат на бизнеса.

Сега ще предоставим отговори на много въпроси ЗАЩО бизнесът масово не кандидатства по т.нар. мерки за подкрепа:

1. Защото при предишната мярка до 10 000 лв. помощ, което беше незадоволително предложение, но колегите писаха безброй документи и кандидатстваха 20 000, а одобриха 6000, което обезверява повечето, за каквито и да е помощи.

2. Мярката 60/40 за март, април и май, беше крайно недостатъчна за работещите в бранша и абсолютно неприложима за затворените бизнеси. Още една причина да не вярваме в имитация на мерки.

3. Защото има сложени безумни икономически кодове, за които ние многократно казахме, че ще са пречка за половината бранш да кандидатства, но ги сложиха, точно, за да отрежат половината бранш!

4. Защото мярката 24 лв. трябваше да е „лесна“ и „бърза“, но не е нито лесна, нито бърза и голяма част от хората три месеца след кандидатстване все още я чакат...

5. Защото безлихвените кредити също са изпълнени с хиляди спънки и много хора не могат да се възползват от тях изобщо или не в пълен размер, защото нямат работа, а имат задължения... Е как да нямат задължения, когато държавата ги е спряла да работят?

6. Защото, ако се вземе помощта, тя не може да се ползва за вече направени разходи.

За нощните заведения не може да се ползва за разплащане на зареждане /алкохол/, не може да се ползва за плащане на данъци и осигуровки. Не може да се ползва за покриване на лични заеми или фирмени кредити, с които са платени сметки по време на затварянето.

Но помощта идва 3 - 4 месеца след затварянето, за някои нощни заведения 10 месеца след първото затваряне, но колегите вече са направили тези разходи.

С лични заеми или средства или с фирмени заеми и като дойде НЯКОЙ ДЕН помощта, ако изобщо дойде, то тя идва с нови проблеми, как да се осчетоводят разходите, които се покриват с тази помощ...

7. Защото част от колегите имат неправомерно написани актове! Те са оспорими и повечето падат в съда, но това изисква време и те не могат да кандидатстват!

8. Защото 20% от оборота само за два месеца са мизерна компенсация за бизнеси, затворени 6 или 12 месеца. Затова много колеги не се заравят в бумаги и напразни надежди. Защото от предишните помощи знаят, че вероятността да получат нещо е малка, а ако случайно я получат, тя е мизерна.

А ако все пак получат мизерната помощ, пак се вкарват в проблеми, как да я осчетоводят.

9. Защото е подигравка да си затворен необосновано една година, а да ти се подиграват с мизерна "помощ" от 20% за два месеца от дванадесет, в които не работим и да се тупат в гърдите как "помагат".

10. Защото в бранша работят горди българи. Някои от тях не искат да участват в този фарс на имитация на "помощи", след като вече една година са принудени със заповеди на властта да участват във фарса "имитация на мерки", завършва декларацията.