За наводнението в Мизия през лятото на 2014 г. няма виновни, сочи експертизата по случая. Местните хора обаче не са съгласни с резултатите.
Наблюдаващият прокурор Владимир Сираков заяви, цитиран от Нова телевизия, че като заключение експертите сочат, че се касае за катастрофално наводнение, чието избягване е било невъзможно.
Инженер Анастасов, който е оценявал язовирите, обяснява, че и празни да са били, те биха побрали всичко на всичко 16 милиона кубика. Водата, която заляла Мизия, обаче била пет пъти повече. Това не означавало, че язовирите са в добро състояние и че виновни за това няма.
Потърпевшият от водната стихия Стоян Цековски твърди, че гласът на местните е глас в пустиня. Според него немарливостта, безхаберието и безотговорността на институциите за 25-годишния преход са довели до наводнението. По думите на Цековски, ако отговорните са си гледали работата, водата е можела да бъде 50-60 см, а не 2-2.5 метра.
Друг от пострадалите от наводнението - Ангел, разказва, че във фургона удобства има, но е тясно и лятото температурата стига до 40 градуса. Той призова депутатите да дойдат и да видят как се живее в Мизия. „След потопа те ни потопиха. И никой не се интересува от нас. В последните 5 месеца тук не е идвал никой", възмущава се мъжът.
Бившият директор на „Напоителни системи" Георги Харизанов твърди, че дори всичките 32 язовира по поречието на река Скът да са били с изцяло свободен обем, те могат да поемат до една пета от валежите. Той обяснява, че не е толкова важна сумарната сума на валежите за месеца, колкото обемът на валежите за един-два дни.
На въпрос как е можело да бъдат намалени щетите в района, той отговори, че единственото нещо, което може да се направи в такъв случай, е извън населените места по поречието на реките да се разрушат дигите и да се наводнят земеделски земи. По този начин щял да спадне обемът на водата.