Кой срещу кого и защо воюва в Сирия

По време на гражданската война балансът на силите в Сирия постоянно се променяше, а картата на териториите, контролирани от различни групировки, отдавна прилича на изпокъсано одеяло без ясна фронтова линия. В момента силите на Башар Асад и неговите съюзници от Хизбула водят борба с най-различни групировки на светски и ислямистки бунтовници. 

Другата страна е воюващата срещу всички Ислямска държава /ИД/, която е превзела над половината от страната.

Още една страна има в конфликта – кюрдите, които фактически създадоха автономна държава в северната част на страната. Газета.ru обяснява съотношението на силите на различните страни в конфликта. 

Сирийската армия и нейните съюзници

През март 2011 г. в сирийския град Дераа юноши написаха на стена антиправителствен лозунг. Полицията ги задържа, след това ги преби в участъка. В отговор местни жители нападнаха правителствени учреждения. Властта отговори със стрелба срещу демонстрантите. Трагедията завърши с десетки жертви. 

С това започна катастрофата на режима на Башар Асад и разпростирането на протестите в цяла Сирия. 

Избягали в Турция генерали от сирийската армия създадоха Свободна сирийска армия – това сложи началото на гражданската война, в която по приблизителни оценки са загинали над 200 000 души и около 10 милиона души станаха бежанци. 

Войната в Сирия е тясно свързана с етно-религиозния въпрос. Президентът Башар Асад е от управляващите алауити, които са разклонение на шиитския ислям. В началото на войната алауитите са около 10% от населението на страната. Мнозинството сирийци – близо 75% - са сунити. 

В момента Асад контролира около 17% от територията на Сирия, главно крайбрежните, гъстонаселени западни части на страната. Там живеят компактно алауити. Правителствените войски държат фронт по линия, преминаваща през Дамаск, Хомс, Алепо до Латакия. 

Частите на лоялистите се състоят от сухопътна армия, военноморски флот, ВВС, сили за въздушна отбрана и няколко военизирани формирования. 

Сухопътната армия е намаляла до 150 000 войници, а други 60 000 бойци служат в гвардията. Няколко десетки хиляди бойци имат алауитската милиция и съюзниците на Асад от ливанската шиитска групировка Хизбула. Още около 50 000 е числеността на кюрдските военизирани отряди. Всички те са по-слабо въоръжени от сирийската армия. 

Въоръжените сили на Сирия са въоръжени главно със съветска техника – в началото на войната е имала около 4700 танка ( Т-55, Т-72), 3 000 артилерийски оръдия, до 4000 БМП и БТР. 

Противниците, главно радикалните ислямисти от Ислямска държава и фронта "Ан Нусра", който е клон на Ал Кайда, изтласкват правителствените войски на повечето фронтове. Трудност за лоялистите представлява и самият характер на партизанска война, която се поддържа от сунитското мнозинство. 

"Дамаск изпада в откровена безизходица. Асад няма никакви шансове за победа без пълномащабна чужда помощ /не само с оръжие и боеприпаси, но и с войска/", обяснява военният експерт Александър Храмчишин. 

Икономиката на Сирия е отдавна в руини. В хода на войната Дамаск изгуби всички големи нефтени находища, промишлената верига в страната е разкъсана и властите оцеляват до голяма степен благодарение на външната помощ от Иран, Русия, Китай и Северна Корея. Хуманитарна помощ изпращат и Ирак, Алжир и Венецуела. 

Ислямска държава

"Ислямска държава", която първоначално се казваше "Ислямска държава в Ирак и Леванта", беше част от Ал Кайда и днес контролира огромна част от Сирия и значителна част от Ирак. Столица на тази квазидържава и най-страшна терористична групировка от всички съществували досега се намира в сирийския град Ракка.

Според критиците на американската политика в региона появата на ИД е реакция на американската кампания в Ирак – тогава групировката се наричаше "Ал Кайда в Ирак", чийто лидер Абу Мусаб ас Заркауи се закле във вярност пред Бин Ладен. Зарзауи беше ликвидиран в средата на първото десетилетие на 21 век, но вече се появяваха ново поколение ислямистки лидери. Един от тях е и самопровъзгласилият се за халиф Абу Бакр ал Багдади, лидер на ИД. 

По време на Арабската пролет групировката се възползва от хаоса в Сирия, обхванал източните провинции. По време на войната тя окончателно се разграничи от Ал Кайда. 

Тогава ИД превзе значителна част от Ирак.  ИД укрепна сериозно за сметка на бившите офицери на Саддам Хюсеин, главно сунити, които се оказаха непотребни на новата власт. 

Обучаваната от американски инструктори армия на Ирак се огъна пред вълната на бунтовниците от ИД и буквално се разпадна през 2014 г., предавайки на ИД град след град. 

През 2014 г. "Ислямска държава в Ирак и Леванта" съкрати името си до "Ислямска държава". Групировката нарича териториите си халифат. 

Ал Кайда беше ислямистка групировка, която ратуваше за сваляне на светските режими от мюсюлмански въстаници. ИД си поставя по-радикални задачи – създаване главно в мюсюлманския свят на „пречистена от примеси“ сунитска ислямска държава с най-радикалната в света фирма на шериат с екзекуции и телесни наказания и за най-малкото провинение. Претендира се за глобален халифат от Персийския залив до Източното Средиземноморие. 

Затова групировката води война с целия свят и дори с бившите си съратници от Ал Кайда. 

Води се активна агитация в цял свят – десетки хиляди чужденци от всички краища на света се вербуват от привърженици на халифата, главно чрез интернет. Разпространяват се жестоки клипове с терористични актове, екзекуции и пропаганда, привличаща привърженици.

На превзетите територии групировката има подобие на гражданска администрация, регулираща финансовите потоци и насаждаща радикални форми на шериата с масови екзекуции. Превземането на богати на петрол райони в Ирак и Сирия, както и разграбването на тези територии позволява на ИД да печели милиарди от дъмпинг чрез контрабанден петрол в Йордания и Турция. 

ИД дори пусна собствена валута – златен динар, сребърен дирхам и меден филс. 

Данните за числеността на екстремистката организация според различните оценки варират – от 20 000 до над 100 000 души. Те имат тежко въоръжение, превзето от складовете на иракската и сирийската армия, а използват и цивилни пикапи, оборудвани с картечници и миномети. 

Опозицията на Асад: светски и ислямистки крила

Основната бойна сила на сирийската опозиция е Свободната сирийска армия. Тя е основана през 2011 г. В основата й са дезертирали офицери от сирийската армия. Целта им е унищожаване на системата и режима на Асад. 

Скоро след създаването си организацията се обедини с Движението на свободните офицери. Медиите писаха, че близо 90% от армията са сунити, а малка част – алауити. Смята се, че около 15% от армията са кюрди. 

Свободната сирийска армия си поставя за цел да бъде основното военно крило на сирийската опозиция. В началото на лятото числеността й се оценяваше на 45 000 до 60 000 войници. По данни от медиите те са въоръжени с автомати АК-47, картечници Дегтярев и РПГ-7. 

Свободната сирийска армия особено страда от липсата на подкрепа от въздуха, поради което не може пълноценно да се противопоставя на правителствените войски. Според някои данни опозиционерите имат и други видове въоръжение – пушки М-16, армейски универсални пушки и др. От някои клипове пък се вижда, че те разполагат и с тежка техника, превзета от правителствените войски. 

Свободната сирийска армия смята "Ислямска държава" за свой враг. 

Медиите съобщават и висока численост на така наречения "Ислямски фронт" - 45 000 души. Той е образуван от седем ислямистки групировки през ноември 2013 г. Целта на фронта е сваляне на режима на Асад и изграждане на ислямски ориентирана държава. 

Друг играч в региона е радикалната салафитска групировка "Джебхат ан Нусра" /"Фронт на победата"/ - свързана с Ал Кайда. Групировката извършва терористични актове и напада армията на Асад с цел да построи сирийски емират и да прочисти Сирия от алауити и християни. По различни данни числеността на групировката е от 6 до 10 хиляди души. Фронтът воюва не само с лоялистите, но и с "Ислямска държава".