От 20 септември, когато испанската полиция за пръв път арестува каталунски представители и извърши обиски, за да спре референдума, жители на автономната област излизат всяка вечер на балкона си с тенджери в ръце и вдигат шум. В някои квартали този шум е особено силен, но проведената в сряда акция се различава от досегашните - в нея по-масово участват онези, които досега по-малко са изразявали позицията си и поискали да отхвърлят намеренията на Пучдемон да обяви независимост, пише "Ел паис".
Ако се вземат предвид изборните резултати и анализите на политолози, тези хора са част от мнозинството, което не подкрепя независимостта. Гласувалите за нея на 1 октомври 2.02 милиона души са по-малко от близо 2.2 млн., които пуснаха бюлетини за "да" на предишния референдум на 9 ноември 2015 г.
Едва малко над 42% от избирателите в Каталуня (2.26 от 5.43 млн.) са упражнили правото си на глас - от над три милиона мнозина са избрали да бойкотират референдума, каквито призиви отправиха някои от партиите, отхвърлящи независимостта. Гражданската организация, която не приема плановете на официална Барселона, ги нарече "мълчаливото мнозинство".
Илюзорното единодушие
За това група се говори от години: тя не желае да се чувства изключена от обществото в години на възход на каталунския национализъм, но с мълчанието си създава илюзорното усещане, че независимостта е единодушната мечта на "всички каталунци". За съществуването ѝ свидетелстват проучванията от миналия референдум насам, според които малко над половината жители на Каталуня не искат автономната област да се отдели от Испания. Допитванията, според които над 70% от каталунците искаха въпросът за независимостта да се реши веднъж завинаги на референдума, сравнени с ниската активност в неделя, дават сигнал, че голяма част от противниците на независимостта просто са избрали да не гласуват.
Под мотото "Да си върнем разума" на испански и каталунски организацията "Каталунско гражданско общество" ще проведе митинг в неделя, където освен каталунци се очаква да събере в Барселона хора от цяла Испания. "За първи път мълчаливото каталунско общество ще надигне глас, за да каже: "Стига толкова." На хората им омръзна," казва каталунезът Мариано Гома, председател на гражданското сдружение. Официално обявената програма предвижда участието на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, както и други фигури от националната култура.
Исабел Кушет е доайен на испанското кино и известна с гордостта си от факта, че се самоопределя като "каталунски кинорежисьор". В статията си "Ничия земя" за "Ел паис" Кушет, която ще участва в митинга, разказва за усещането си за "мълчаливо място, в което се намират мнозина и в което не звучат химни, нито викове и прокламации, където въздухът раздвижва само бели знамена." Тя пише още: "Двама индивиди с (каталунски) знамена, вързани за врата, ме обиждаха и ми викаха: "фашистка... трябва да те е срам"." Кушет осъди действията на испанската полиция малко след случилото се в неделя и поиска оставката на премиера Мариано Рахой. Проблемът, смята тя, е, че заедно с това критикува действията на властите в Барселона.
Ако се има предвид интереса към групата в социалните мрежи, е възможно очакванията на се разминат с реалността: във "Фейсбук" заявилите желание да посетят митинга са малцина (в отделно събитие за същия ден и час, с по-остър тон към подкрепящите независимостта, са заявили намерение да се включат повече участници) . От друга страна от "мнозинството", за което разказват журналисти и активисти в Барселона, трудно може да се очаква да вдига шум публично или онлайн.
Мария Хесус Искердо, преподавател по математика на 59 години от барселонската община Кастелдефелс, помага ученици да бъдат върнати в класната стая по искане на родителите си, вместо да участват в масовата стачка, свикана от Пучдемон заради полицейското насилие по време на референдума. "Колежка ме налече фашистка и хитлеристка, защото искам повече ред в училище," казва тя и добавя, че се страхува да говори пред преподаватели, подкрепящи независимостта. "Мълчахме дълго време." Колегата ѝ, учителят по история, Жорди Наваро, добавя: "В Каталуня се отвори пукнатина, която те задължава да избираш между едната или другата страна или да паднеш и всичко се случва с гигантски крачки."
"Да говорим"
В петък водещият каталунски вестник "Вангуардия" разказа за група адвокати във Валядолид, призоваха застъпниците на обединена Испания да "победят страха" и да изразят публично волята си за обединена държава. Подобна акция обаче не се повтори в Барселона, нито в други каталунски градове.
Вече има и други инициативи срещу независимостта. "Да говорим" (#Parlem) e хаштагът на акция, призоваваща гражданите да се съберат в събота пред сградите на местните власти в градовете си, облечени в бяло. Гийермо Фернандес, испанец от Мадрид, който е сред организаторите, разказва, че тя се появила в понеделник, когато разговарял с приятели за случващото се, което им изглеждало като "задънена улица": "Пред безотговорността на управляващите, както на Пучдемон, така и на Рахой, и тъй като мислехме, че никоя партия няма да направи това, решихме да призовем гражданското общество да изрази себе си." Идеята е на акцията му да няма испански и каталунски знамена - само бели.
"Искаме да се говори," казва той. "Управляващите бързат много. Ускоряват събитията. Призивът за диалог е и призив за спирачка, за това да седнем и осмислим случващото се. Бързането няма да ни помогне." Според страниците на събитията #Parlem във "Фейсбук" те ще се случат не само в испански градове, но и на места като Лондон, Амстердам и Перу. Желаещите да ги посетят обаче не надхвърлят десетки.
Отвъд шепата активисти гласовете на каталунците от "мнозинството" се чуват рядко в испанските и международните медии. "Разбира се, че има страх. Някои хора получават заплахи, атакуват се централи на политически партии," казва Жозеп Алсина Калвес, историк и председател на "Соматемпс" - организация, която отстоява испанския характер на каталунската култура, за "Евронюз". "Соматемпс" активно агитира за участие в митинга в неделя. "Макар да изглежда, че има проблеми между правителството (на Каталуня) и това на Испания, не е истина. проблемът е между половината каталунци и другата половина. Във всеки разговор, в който се осмелиш да кажеш това, веднага създаваш неудобство."
dnevnik.bg