Много наблюдатели в момента очакват каталунското правителство да обяви независимост след референдума от 1 октомври, но какви ще са последствията за Каталуния, ако тя наистина се отдели. Според проф. Пол де Грауве от Европейския институт на Лондонското училище по икономика има паралели между движението за независимостта на испанската област и другите форми на национализъм в Европа. Той смята, че подобни политически движения представляват парадокса на глобализиращия се свят: когато националистичните актьори искат повече формален суверенитет, те постигат по-малко реален суверенитет за собствените си народи. Британският министър-председател Дейвид Камерън няма да влезе в учебниците по история като просветен лидер. Въпреки това, когато през 2014 г. той реши да позволи референдума за независимост на Шотландия той използва мозъка си и отвори вратата за провеждането му. Гласуването бе на 18 септември 2014 г. и едва 45% от шотландците гласуваха за независимост.
Контрастът с референдума в Каталуния не може да бъде по-рязък. Испанският министър-председател Мариано Рахой глупаво реши да използва насилие да предотврати референдума в Каталуния, въпреки факта, че мирният референдум щеше най-вероятно да доведе до подобни резултати като тези в Шотландия. Испания и Каталуния сега са поели към сблъсък. Ситуацията можеше да се избегне, ако Рахой не страдаше от догматизъм и равнище на национализъм, равни на тези на Каталуния. Каталунските националисти сега получиха голяма подкрепа благодарение на глупостта на Рахой. Кадрите от телевизията как испанската полиция удря и млади и стари, за да не им позволи да гласуват създаде впечатление за потъпкани хора, борещи се за свобода. Но нещата няма как да са по-далеч от действителността. Каталунците не са потъпкани хора. Имат високо равнище на автономия. Те организират собственото си образование на собствен език. Няма препятствия през културното развитие на Каталуния. Това е най-проспериращият регион в Испания. Барселона е процъфтяващ град, различен от другите в Испания. Каталунците се чуват на регионално, национално и европейско равнище. Образът на потъпканите хора е лъжовен. Каталунският национализъм е същият вид като британския национализъм, довел до Брекзит. И той е основан на редица митове. Първият мит е, че има външен враг. За искащите Брекзит това бяха европейските власти (Европейската комисия, Европейският съд и т.н.), които налагат своята воля над Великобритания. За каталунските националисти врагът бе испанското правителство, потъпкващо каталунския народ.
Вторият мит е, че хората, които се борят за независимост имат ясно определена идентичност. Целта на националните политици е да слушат народната воля. Може да има само един глас. Няма място за различни и спорещи гласове. Британското правителство в момента призовава към патриотизъм. Противниците на Брекзит не са истински патриоти. Третият мит е, че независимостта ще създаде неочакван икономически просперитет. Когато хората "поемат обратно контрола" те ще получат инструментите да постигнат максимален икономически просперитет. Това е днешният аргумент на искащите Брекзит като министъра на външните работи Борис Джонсън. Когато Брекзит бъде проведен (по-добре, колкото се може по-скоро), Великобритания ще постигне своята истинска съдба. "Глобална Великобритания" ще се отдели от протекционистки ЕС. Великобритания щастлива ще сключи споразумения за свободна търговия с останалата част от света, което ще доведе до безпрецедентен просперитет. Подобни доводи за просперираща независима Каталуния се чуват днес и от каталунските националисти. Реалността е, че глобализацията подкопава националния суверенитет. Това се случва по много начин. Един пример е как мултинационалните корпорации изнудват националните правителства в Европа, като в резултат на това корпоративните данъци намаляват почти навсякъде. В никоя страна не е народна воля тези данъци да бъдат ниски. И въпреки всичко, това е резултатът, защото правителствата действат като национални образувания. Ако те решават общо данъците на европейско равнище, мултинационалните корпорации няма как да изнудват правителствата и няма да има пълзящ спад на корпоративните данъци. Друг пример е, че международната търговия не се влияе толкова от тарифите, колкото от нетарифните бариери. Големите държави решават стандартите и регулаторната среда, която управлява търговията. В момента по същество има три актьора: САЩ, ЕС и Китай, които решават природата на тези стандарти и правила. Другите страни не участват в тази игра. Така, когато Великобритания излезе от ЕС, за да получи повече суверенитет, тя ще "си върне контрола" единствено във формалния смисъл. В действителност нейният реален суверенитет ще залезе. Ясно е, че подобно нещо ще се случи и за Каталуния.
Достигаме до следния парадокс на глобализиращия се свят: когато националистите искат повече формален суверенитет, те постигат по-малко реален суверенитет за народа си. Те искат да поемат обратно контрол, а в крайна сметка се оказват с по-малко контрол. Великобритания ще завърши така. Това ще постигнат и каталунските националисти, ако следват своите националистически мечти. И въпреки всичко този парадокс има естествени последици: когато страните в Европа се отказват от формалния си суверенитет, това води до повече реален суверенитет за народите на Европа.
Actualno.com