Путин рискува, Обама се двоуми

Ако се вслушаме във Владимир Путин, Русия е станала лидерът на новата глобална война срещу тероризма. В контраст Барак Обама изглежда от ден на ден по-уморен от войните в мюсюлманския свят, които Америка води от повече от десетилетие, пише „Икономист“. 

На 30 септември руски изтребители бяха задействани в помощ на обсадените войски на Башар Асад. Русия създаде и мрежа за обмен на разузнавателна информация с Ирак и Иран. Руската православна църква заговори за свещена война. 

Твърдението на Путин, че е започнал битка срещу "Ислямска държава", е в най-добрия случай съмнително. Фактите от първия ден на руските въздушни удари показват, че са били атакувани други сунитски бунтовници, включително някои, подкрепяни от Америка.

Но дори това да е нещо повече от политически театър, Русия предприема най-голямата си стъпка в Близкия изток, който беше сфера на Америка, откакто Съветският съюз беше изтикан от там през 70-те години на миналия век.

В Афганистан междувременно американската битка с талибаните претърпя удар. На 28 септември талибански бунтовници завзеха северния град Кундуз - първата провинциална столица, която падна в ръцете им, откакто бяха свалени от власт през 2001 г. Афганистанските сили си върнаха центъра след три дни. Но макар да установиха пълен контрол, атаката беше унижение.

И Кундуз, и руските бомбардировки са симптоми на едно и също явление: вакуума, създаден от опита на Барак Обама да се измъкне от войните в мюсюлманския свят. 

Президентът на Америка заяви тази седмица пред Общото събрание на ООН, че страната му е разбрала, че "не би могла сама да наложи стабилност на чужда земя"; други, включително Иран и Русия, трябва да помогнат в Сирия. Обама не греши напълно. 

Но зад предложението му се крият много опасности: че Америка се е отчаяла; че регионалните сили, усещайки дезангажирането на САЩ, ще се окажат с развързани ръце; и че намесата на Русия ще направи кървавата война още по-кървава. 

Докато Обама не промени курса, може да се очакват повече смърт, бежанци и екстремизъм.

Свидетел на бъркотията, която Джордж Буш създаде със своята "война срещу тероризма", особено в Ирак, Обама разбираемо е предпазлив. Американска намеса наистина може да влоши ситуацията, докато омразните лидери биват замествани от хаос и безкрайната война изцежда силите и репутацията на САЩ. Но отсъствие на Америка може да направи нещата още по-мрачни. В някакъв момент екстремизмът ще загнои и ще принуди суперсилата да се намеси така и или иначе.

Такова е положението в Близкия изток. В Ирак Обама изтегли войските през 2011 година. В Сирия той не се намеси да спре масовото клане на Асад, дори след като той използва отровен газ. 

Но след като джихадистите на ИД изникнаха от хаоса, обявиха халифат в територии на Ирак и Сирия и започнаха да режат глави на западни пленници, Обама се почувства задължен да се върне - за отделни схватки. 

В Афганистан той повтаря грешката с преждевременното изтегляне. След като бойните операции на НАТО се преобразуваха в мисия за "обучаване, съветване и подпомагане", Обама обеща, че последните американски части ще напуснат Афганистан до края на 2016 година. Обявената дата въобще не е съобразена с условията в Афганистан, а с приключването на мандата на Обама в Белия дом.

Какво може да направи Обама? В Афганистан вместо да изтегля оставащите 9800 военнослужещи, той трябва да им изпрати подкрепление и да не обявява дати за изтеглянето им. Правилата на ангажимента трябва да бъдат разширени, така че натовските сили да могат да подкрепят афганистанските. Щурмови самолети трябва да ги подпомагат, когато е необходимо, а не само в извънредни обстоятелства. 

Той трябва да размаха пръст в Кабул, където правителството на "националното единство", формирано миналата година между президента Ашраф Гани и неговия съперник Абдула Абдула, е толкова бездействено, че няма министър на отбраната. Това беше "добрата война" на Обама и той рискува да я загуби.

В Сирия двоуменето на Обама означава, че възможностите му стават все по-трудни и рисковани. Путин невъзмутимо отбранява един тиранин и задълбочава разделението между сунити и шиити. 

Америка трябва да продължи да застъпва линията, че Асад няма да остане на власт и да изработи визия за онова, което трябва да последва. Тя трябва да направи повече да опази преобладаващото сунитско население: да организира защитени убежища; да наложи забранени за полети зони, за да спре бомбите варели на Асад; и да подкрепя умерени сунитски сили. Това би могло също да означава да се сблъска с руските изтребители.

Като джудист Путин познава изкуството да се възползваш от слабостта на противника: когато Америка отстъпи, той налита. И все пак това, че се възползва от слабостите на другите, не означава, че може да се справи със Сирия. 

И колкото повече се опитва да спаси Асад, толкова повече вреда ще причини на Сирия и региона - а най-големият риск е, че перченето му ще се превърне във високомерие. 

Като се има предвид трайната мощ на Америка, тя все още може да направи много да спре разрастването на хаоса - само ако Обама имаше малко повече от склонността на Путин към рискове.