Как Любляна се превърна в зелената столица на Европа

На фона на все по-големите желания на София да дава все повече път на автомобилите, намалявайки екологичния градски транспорт авторът Емил Исаев от idg.bg предлага една статия за опита на словенската столица Любляна в устойчивото градско развитие. По тесните улици край бреговете на река Любляница могат да се чуят единствено стъпките на пешеходците, гласовете на хората и потракването на чашите от уличните кафенета, пише в изданието Citiscope италианският журналист Симоне д`Антонио, специализиран в темите за устойчивост и градско развитие.

По тесните улици край бреговете на река Любляница могат да се чуят единствено стъпките на пешеходците, гласовете на хората и потракването на чашите от уличните кафенета, пише в изданието Citiscope италианският журналист Симоне д`Антонио, специализиран в темите за устойчивост и градско развитие.

Много се е променило отпреди 10 години, когато тези улици бяха задръстени от уличния трафик. Тогава имаше съвсем малко място за пешеходците. Онези, които се осмеляваха да вървят пеш, трябваше да избягват колите и автобусите и да дишат газовете от техните ауспуси.

Сега не само крайречните улици, но и целият център на Любляна е свободен от автомобили. Разрешени са само пешеходци, велосипеди и автобуси, а електрическите таксита Kavilir предлагат безплатен транспорт на възрастни, инвалиди и майки с деца. Ако живеете в центъра или искате да шофирате там, трябва да паркирате колата си в подземен паркинг на границата на зоната, свободна от автомобили и да вървите пеш в нея. Страховете, че това може да убие местния бизнес, никога не станаха реалност. Бизнесът и туризмът в историческия център дори бележат ръст.

Успешната борба с трафика е една от причините Европейската комисия да обяви Любляна за Зелена столица на Европа за 2016 година. Този титла обикновено отива при лидерите в градското развитие, богати градове като Копенхаген, Стокхолм или Хамбург. Изборът на малката словенска столица (през 2014 г. населението е 277 000 души, б. ред.) показва, че градовете с по-малък размер и ресурси също имат какво да предложат. Това също е и показател, че по-малките градове могат да направят забележителни промени за кратък период от време.

Заслугата за това е на Зоран Янкович, кмет на Любляна от 2006 година. Преди да бъде избран за кмет Янкович е изпълнителен директор на мрежата супермаркети Mercator. Начело на града той започва дългосрочен план за подобряване на качеството на живот в града, известен като „Визия 2025“ (Vision 2025). Той си поставя амбициозни цели като въвеждане на устойчив транспорт, запазване на зелените зови, рециклиране, които дават началото на десетки инфраструктурни проекти.

Когато станах кмет, не знаех нищо за структурата на града, казва Янкович за изданието Citiscope. Направихме нашата програма по същия начин, както в една компания – със стратегия и цели.

Решението да забрани автомобилите в центъра първоначално беше много оспорвано. Янкович го реализира през първата година от своя мандат и до следващата изборна кампания неговите съграждани имаха възможност да се убедят в предимствата на по-чистия въздух, сигурните улици и по-тихите обществени пространства, независимо от неудобствата. Оттогава той е преизбиран три пъти.

В началото е много трудно да се наложат такива решения, тъй като никога няма да получите 100% съгласие, казва Янкович. Но след 8 години, ако попитам хората на Любляна на референдум дали искат отново центърът да бъде отворен за частни автомобили, съм сигурен, че 90% от тях ще искат да остане затворен за движение.

Янкович има предимството да управлява културно трептящ град, благословен с богато архитектурно наследство и гори, които заемат почти половината от територията му. Словения е първата държава, която се отделя от Югославия през 1991 година и първата балканска страна член на Европейския съюз от 2004 г. Благодарение на местния университет Любляна е млад град – 43 000 от 287 000 жители са студенти. Освен това градът е пресечна точка на идеи и практики от съседните държави Италия, Австрия и Унгария.

Титлата „Зелена столица“ дава на Любляна маркетингов инструмент за привличане на туристи и повишаване на гражданското самоуважение сред жителите й. Местните събития през 2016 г. се планират, като всеки месец се задава различна тема: така например януари беше месецът за „умно управление на отпадъците“.

Призът дава и тежест пред другите градове. „Преди да станем Зелена столица на Европа, за мен беше невъзможно да се срещна с кметовете на Париж или Берлин“, казва Янкович. „След тази награда всички врати се отвориха“. А той има какво да сподели с тях. През последните месеци градове като Брюксел, Мадрид и Осло обявиха планове да затворят за автомобилно движение части от градските центрове. Любляна е нагледна лаборатория за това къде води такава политика – необходими са 15 минути пеш, за да се прекоси свободната от автомобили зона. Градът е построил подземен паркинг близо до центъра и планира изграждането на още. Системата за паркиране и придвижване пък предвижда таксата на паркирането да включва цената на автобусния билет до центъра.

Велосипеден транспорт

Градът е предприел и стъпки за развитие на велосипедния транспорт. От 2011 година е въведена обща карта за наем на велосипед, плащане на паркинг или такса в библиотека. Градската управа разрешава също така велосипеди в пешеходните зони, ако се кара бавно. Това е необичайно за повечето европейски градове, където велосипедистите трябва да слязат от колелото в пешеходните зони. Тази политика насърчава колоезденето, макар че някои собственици на заведения се оплакват, че велосипедистите преминават в опасен слалом край масите им.

Марко Петерлин, директор на Института за пространствени политики, казва, че тези дейности са помогнали значително да се намали трафикът. Той обаче отбелязва, че все още няма достатъчно инвестиции в градския транспорт. Това ще се промени още тази година със закупуването на 30 нови автобуса с ниски емисии, които ще обслужват покрайнините на града.

Властите работят заедно с околните общини за изграждане на мрежата за обществен транспорт, като целта е постигане на „балансирана“ мобилност до 2020 година. Това означава 1/3 от придвижванията да са чрез лични автомобили, 1/3 – чрез обществен транспорт и 1/3 – чрез немоторни превозни средства.

Отпадъците

Не само транспортът е основно преобразен в Любляна. Градът рециклира почти 2/3 от отпадъците си е първата столица в Европейския съюз, планирала стратегия за „нулеви отпадъци“. Още за мотивите за избирането на Любляна вижте тук: