Грешките на САЩ в Близкия изток

“Ислямска държава” извърши един от най-кървавите си атентати в Багдад. От Business Insider считат това за момент, в който може да се даде оценка на военната политика на администрацията на президента Обама по отношение на Близкия изток. Преди около 2 години президентът лично оповести стратегия, която да доведе до “отслабване и впоследствие унищожаване” на радикалната ислямистка организация. По силата на тази стратегия Съединените щати не разположиха сухопътни войски в размирните региони, а заложиха на “комбинация от фактори” за “подпомагане на местните сили да отблъснат “Ислямска държава” чрез прецизирани въздушни удари по позиции на екстремистите, предоставяне на ключови разузнавателни данни и полезни практики в борбата с подобни групировки. Подход, който беше определен от мнозина като форма на “измиване на ръце” без Вашингтон реално да опитва да се намеси решително в конфликта. Подобна предпазлива политика може би донякъде е разбираема по отношение на настроенията на американското общество. Електоратът даде да се разбере, че приема войните в Афганистан и Ирак като провал. По отношение на битката с “Ислямска държава” повечето американци вярват, че нещата поемат в същата посока. От друга страна обаче скорошно проучване на СиЕнЕн показа, че за 57% от анкетираните реакцията на президентската администрация по отношение на терористите от самообявения халифат не е достатъчно агресивна. Всъщност, ако се погледне по-голямата картина американската политика определено не среща особено одобрение в самия близкоизточен регион. 83% от хората в Йордания имат негативно мнение за Съединените щати и намесата им в Близкия изток. В Ливан процентът е 60, в Турция – 58. Дори 63 на сто от евреите определят Барак Обама като “най-лошия” американски президент по отношение на Израел в последните 30 години. Може би най-разочароващата позиция е на иракските граждани. 40% от тях вярват, че Вашингтон работи умишлено за дестабилизиране на страната им с цел контролиране на иракските природни ресурси. 30 на сто стигат по-далеч и са убедени, че САЩ тайно подкрепят терористите от “Ислямска държава”. Не са малко и тези, които вече съжаляват за свалянето от власт на диктатора Саддам Хюсеин. Разбира се, оценката на свършеното от американската армия не се базира на проучвания на общественото мнение. Да, “Ислямска държава” не е победена, но получи доста сериозни удари и разрастването на организацията беше спряно. Близкият изток е далеч от мира, въпреки че редица диктаторски режими бяха пометени от арабската пролет, която получи сериозно морално рамо отвъд Океана. Очакванията бяха, че американската намеса автоматично ще доведе до възникване на демокрации, в които свободата на словото, етническото и половото равенства ще са налице. Случи се нещо съвсем друго. Американците изглежда не бяха подготвени, но могат ли да бъдат винени? В крайна сметка как се изгражда демократично общество, след като едва 43 на сто от хората в Близкия изток вярват в основните ценности, изброени по-горе. Вашингтон изглежда започва да приема посланието, че хората в този регион може би не споделят американската ценностна система. Такова е настроението и сред самите американци – едва 28% смятат, че управляващите трябва да положат повече усилия за окуражаване на демократичните реформи в ислямския свят, докато 58% са на мнение, че САЩ трябва да стоят настрани. Като цяло американската военна намеса в Близкия изток след атаките от 11-ти септември e продължителна и все по-разочароваща. В същото време се оказа доста важна по отношение на вътрешната сигурност на Съединените щати, защото терористични нападения на американска територия няма. От тази гледна точка стратегията на Обама може да се окаже добра. Защото установяването на спокойствие и мир в дадена държава може и да получи импулс от армията на друга страна, но крайната цел се постига само с волята на местното население.

Dnes.bg