Датата 19 октомври 1983 г. ще остане завинаги паметна в историята на футболна Варна, а и не само. На този ден, от който вече изминаха 35 години, великият английски клуб „Манчестър Юнайтед“ изиграва първия и последния си засега мач на българска земя. Съперник на „червените дяволи“ е „Спартак“, турнирът, в който се срещат, е Купата на носителите на купи (КНК), а арената на сблъсъка е вече несъществуващият митичен стадион „Юрий Гагарин“.
„Соколите“ придобиват правото да представят страната ни в КНК през сезон 1983/1984 като финалисти за националната купа и в първия кръг от европейския клубен турнир елиминират турския „Мерсин“. Второто препятствие, което жребият отрежда обаче е убийствено – „Манчестър Юнайтед“. И тогава, както сега, „червените дяволи“ са един от най-популярните отбори в света. В сезона преди гостуването във Варна завършват на трето място в Английската лига и печелят ФА Къп. Начело на отбора е Рон Аткинсън, а в редиците му личат имената на уникални футболисти. Почти всички са национали, като седем от тях година по-рано участват на Световното първенство в Испания. Веднага след жребия феновете на футбола у нас изпадат в еуфория. Играчите на „Спартак“ пък осъзнават, че ще имат привилегията и удоволствието да изиграят мачове, които ще помнят до края на живота си.
Англичаните кацат на летище Варна с чартър от Манчестър ден преди двубоя. Делегацията им се води от самия Боби Чарлтън. Отсядат в Шведския хотел в курорта Св. св. Константин и Елена, а в 16,30 ч. провеждат официалната си тренировка на стадион „Юрий Гагарин“. Часът съвпада с началото на мача на следващия ден. С отбора във Варна пристига готвач, който се грижи за храната на големите звезди. Менюто им включва телешко контрафиле и боб за гарнитура, които също са донесени от Острова. С пристигането на английския колос районът около хотела, както и фоайето му, са окупирани от тълпи от фенове. Мнозина успяват да се снимат с футболистите на „червените дяволи“ и да вземат автографи от тях.
В състава на Големия Рон личат имената на английските национали Брайън Робсън и Рей Уилкинс. Компания в халфовата линия им прави холандецът Арнолд Мюрен, а по левия фланг блести шотландецът Артър Греъм. В атака са ирландецът Франк Стейпълтън, както и детето-чудо на северноирландския футбол Норман Уайтсайд. Последният година по-рано става най-младият играч, участвал на финалите на световно първенство. Играе за Северна Ирландия на 17 години и 41 дни.
По същото време „Спартак“ (Варна) е събран на лагер в почивна станция „Ален мак“. Треньорът на „соколите“ Людмил Горанов естествено не разполага със световни звезди, които да противопостави на „червените дяволи“, но все пак има изключително боеспособен състав, един от най-силните в историята на клуба, начело с фамозния Живко Господинов. Под рамката разполага с Краси Зафиров, който е сред най-добрите български вратари на своето време.
Часове преди мача стадион „Юрий Гагарин“ се пръска по шевовете. Абсолютно всяко местенце от многохилядното съоръжение е запълнено. Присъстват близо 40 000 зрители, дошли от цялата страна. „Манчестър Юнайтед“ излиза в традиционните си екипи – червени фланелки, бели гащета и черни чорапи, докато „Спартак“ е преоблечен в чисто нова екипировка на реномирана немска компания – бели фланелки, сини гащета и бели чорапи. “За нас беше огромна чест да излезем срещу толкова именит съперник. Пазя прекрасни спомени от този мач, а и забравя ли се подобна футболна привилегия. Имахме страхотен респект от сър Боби Чарлтън. Помня препълнените трибуни, помня заряда, в интерес на истината може би ни и надиграха“, спомня си години след сблъсъка централният защитник на „Спартак“ Сашо Борисов.
„Соколите“ излизат на терена решени да докажат, че могат да играят като равен с равен срещу „Юнайтед“. Започват вихрено, но още в 9-ата минута са обляни от студен душ. Краси Зафиров отразява два последователни удара на Греъм и Уайтсайд, но в крайна сметка топката попада във връхлитащия Брайън Робсън, който отблизо открива резултата. Отговорът на „Спартак“ обаче е светкавичен. Само 120 секунди по-късно домакините получават правото да изпълнят пряк свободен удар. Защитникът Румен Димов шутира мощно и топката влетява в долния десен ъгъл на Гари Бейли – 1:1.
"Съдията отсъди фаул вляво от наказателното поле. Живко Господинов трябваше да изпълни удара, той тръгна, но стената бе много близо и той се спря. Стената беше от 5 души, в средата имаше дупка и аз, без да чакам втори сигнал от рефера, стрелях в пролуката и – гол!”, разказва Димов в книгата „Футболна Варна“. Той става първият българин, който бележи попадение в мрежата на „Юнайтед“ и единственият досега, направил го с екипа на роден клуб. След мача бранителят отпразнува паметното попадение у дома заедно с родителите на Стойко Сакалиев, с които са големи приятели: „Татко му Марин беше много запален по английския футбол още тогава. След като се паднахме с „Манчестър Юнайтед“, веднага ми се обади и аз го поканих да гостуват със съпругата си у нас. След мача си направихме голямо празненство. Вкъщи почти цяла нощ звъняха хора от Варна и цяла България".
До почивката „Спартак“ успява да запази равенството, което се вписва прекрасно в стратегията на наставника Людмил Горанов. На домакините не им е леко срещу английския гранд, но в никакъв случай не изпадат в „глуха защита“. Дори напротив, търсят възможност да нанесат втори удар. В крайна сметка обаче това правят „червените дяволи“ непосредствено след началото на втората част. В 48-ата минута след неразбирателство между варненските защитници Артър Греъм е безпощаден и извежда гостите отново напред в резултата.
До края на срещата зрителите гледат оспорвана борба по всички части на терена. „Манчестър Юнайтед“ атакува масирано, но „Спартак“ се отбранява самоотвержено и търси начин да стигне отново до равенството. Живко Господинов е в основата на нападенията на „соколите“, които пропускат по-чисти положения от съперника. На два пъти вратарят Бейли избива в корнер удари на фамозния плеймейкър, а веднъж и Красимир Венков стреля отблизо в аут. В крайна сметка двубоят е загубен, но „Спартак“ се представя повече от достойно срещу именития противник. „Когато гостувахме в Манчестър, самите англичани ни похвалиха за перфектната организация във Варна. Това беше голям комплимент. Загубихме и двете срещи, но оставихме добри впечатления“, каза наскоро тогавашният треньор на варненци Людмил Горанов.
Специалистът идва във Варна като помощник на Иван Вуцов през 1981 г., а два сезона по-късно застава начело на „Спартак“. „Изградихме сплав от опит и младост. На вратата беше един изключителен вратар - Краси Зафиров. Защитата бе много балансирана с присъствието на Сашо Борисов и Румен Димов, които дойдоха от „Академик“ (Сф), а средната ни линия, смея да твърдя, беше една от най-добрите по това време в страната - с Боби Гьорев, Краси Венков-Джани и Пламен Казаков. Таран беше големият боец, играещ с жар, Иван Петров. А тандемът Живко Господинов - Стефан Найденов бе запазена марка в родния футбол“, допълва Горанов.
Реваншът между „Манчестър Юнайтед“ и „Спартак“ на митичния „Олд Трафорд“ е на 2 ноември 1983 г. Варненци отсядат в 12-етажен хотел, а играчите са наобиколени от деца за автографи. „Ние загрявахме в коридора между двете съблекални. Тяхната врата бе отворена и видях как Гари Бейли, Морън и още няколко играчи четяха спокойно вестници. Казах си: „Тези мач ли ще играят, или ще отбиват номера. Явно не ни вземат насериозно.“ Малко по-късно усещането, че не ни броят за футболисти, се потвърди при излизането ни на терена. На трибуните имаше едва около 10 000 души и стадионът изглеждаше празен. 20 минути по-късно обаче, след като вече бяхме по екипи и тръгвахме за началото на срещата, трибуните бяха пълни“, разказа преди няколко години железният бранител Асен Михайлов.
В крайна сметка „Манчестър Юнайтед“ печели реванша с 2:0 с голове на Стейпълтън във 2-рата и 31-вата минута, но „соколите“ отново играят много храбро. Над всички е Краси Зафиров, който прави чудеса на вратата. „Това е най-силният мач в кариерата ми. Чувството да играя на митичния „Олд Трафорд“ бе неописуемо, особено когато чух над 50 000 зрители да скандират името ми. На другия ден имаше мои снимки и хубави думи за мен в английската преса. И до днес тръпки ме побиват, като се сетя“, обяснява Зафиров.
„Спартак“ е елиминиран с общ резултат 1:4, но доказва, че напълно заслужава привилегията да се изправи срещу подобен колос. В следващия кръг от турнира „червените дяволи“ елиминират „Барселона“ с Диего Марадона в състава, а впоследствие отпадат на полуфинала от „Ювентус“, където блести Мишел Платини. „Соколите“ пък се представят отлично във вътрешното първенство и финишират на трето място след грандовете ЦСКА и „Левски“.
19 октомври 1983 г.
„Спартак“ (Варна) – „Манчестър Юнайтед“ 1:2
Голмайстори: Димов (11); Робсън (9), Греъм (48)
„Спартак“: Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Асен Михайлов, Румен Димов, Красимир Венков, Борислав Гьорев, Емил Личев, Живко Господинов, Георги Алексиев (69 – Пламен Казаков)
Ст. треньор: Людмил Горанов
„Манчестър Юнайтед“: Гари Бейли, Кевин Моран, Гордън Маккуин, Майкъл Дъксбъри, Артър Албистън, Рей Уилкинс, Арнолд Мюрен, Брайън Робсън, Норман Уайтсайд, Франк Стейпълтън, Артър Греъм
Съдия: Валтер Ешвайлер (Германия)
Жълти картони: Казаков (С); Дъксбъри, Уилкинс (М)
Ст. треньор: Рон Аткинсън
Стадион „Юрий Гагарин“ – 38 000 зрители
НИКОЛА ДИМИТРОВ