Преди 90 г. “Морето” вдига Сребърната купа

Точно 90 г., ни делят от един най-славните мигове в достолепната история на клуба, който днес се казва ''Черно море''. Това пише в имейл до нас фенът на клуба Велико Димитров.

В столицата на Румъния, на 21.04.1925 г., футболистите на СК “'Тича” спечелват Купата на Букурещ, известна и като Сребърната купа. Това е и първият трофей за българският спорт въобще. Успех е още по-значим, защото това е не само клубен, а и национален.

Всичко започва година по-рано, румънският отбор ''Трикольор'' гостува във Варна, побеждава ''Тича'' и отправя покана за участие в турнира за Купата на Букурещ, който трябва да се проведе през пролетта на 1925 г.

Времето се изтъркулва и точно по Великденските празници една група български спортисти се намират в Букурещ.

Едва ли и те самите са очаквали това, което ще се случи.Наближава времето за първия мач, румънците тотално подценяват футболистите на ''Тича'' нещо повече двата отбора на домакините си спретват скандал помежду си, убедени че ще победят варненските футболисти.

След края на румънската разправия, все пак е определено ''Тича'' да се срещне с отборът, е отправил поканата-''Трикольор''.

Мачът не се развива добре за футболистите с “червено-бели” фланелки, ''Трикольор'' набързо повежда с 1:0, но останалият в ранната история на българския футбол като вечно усмихнатия Иван Найденов-Найденката изравнява, а по-късно друг футболист от историята Никола Люцканов дава преднина за ''Тича'', ако използваме едно днешно сравнение, срещата се развива като футболен трилър. Румънците изравняват, после пак повеждат но това не сломява българският дух. ''Тича'' изравнява , а 12 минути преди края Йордан Заяков вкарва 4-я победен гол. Румънците са победени насред техния стадион.

Малко вероятното се случва, радостта е голяма, но тогава идва и вестта за кървавия атентат в софийската църква ''Света Неделя'', този акт се отразява и на футболистите, стига се дотам че да не се знае дали ще изиграят втория си мач.Все пак водачът на отбора г-н Ангелов или както по-скоро е известен Ангелсон повежда момчетата за да влязат завинаги в историята на спорта ни като цяло и да ги окичи с ореол на победоносци. А до този ореол има една крачка или по-точно срещата със ''Спортул-Студентск''.

Сякаш предугаждайки, че купата ще си тръгне от Букурещ, домакините явно ''заболяват'' от амнеза и ''забравят'' да донесат купата.Виждайки, че трофеят го няма г-н Ангелсон заявява в прав текст , че докато не види купата мач няма да има. В края на краищата купата пристига и мачът може да започне. На терена всичко е като в щастливите краища на приказките.''Тича'' не дава никакъв шанс на противника си.

Румънците си отбелязват автогол, отново Заяков и Найденов са сред голмайсторите , 3:0 за ''Тича'' и граничещото с абсурд е факт , купата ще отиде във Варна.Г-н Ангелсон може да е доволен.Честта пръв да вдигне купата се пада на капитанът Боян Бянов, той и неговите съотборници вратарят Ерван Кебабчиян, Борис Петров, получилият най-силни овации в този мач пловдивчанина Кирил Денев,Стоян Златев, Щерю Савов, Йордан Заяков, Никола Люцканов, Иван Найденов, Александър Бояджиев и взетият за турнето от ''Владислав'' Андрей Иванов-Дядото се окичват с този славен ореол, на спортистите донесли първият спортен трофей въобще в историята на нашия спорт.