Футболните хулигани - актив и пасив за руските власти

Руските футболни хулигани, които се бият със запалянковци от други държави на европейското първенство по футбол във Франция, в различни моменти са ту актив, ту пасив за руските власти, пише Джеймс Елингуърт от Асошиейтед прес.

Тези ултраси, които често са националисти, осигуряват подкрепа за авантюристични ходове във външната политика и могат да бъдат използвани срещу вътрешнополитически протести, те също така застрашават обществения ред в Русия и я поставят в неудобно положение в чужбина в момент, когато тя се стреми към укрепване на международния си престиж чрез домакинството на Световното първенство по футбол през 2018 г.

Когато руски хулигани в събота влязоха в сблъсък с английски запалянковци в град Марсилия, а след това ги нападнаха на стадиона, реакцията на Русия не бе еднозначна. Министърът на спорта Виталий Мутко заяви в неделя, че участниците в безредиците са "опозорили страната" си, но държавни медии прокараха тезата, че хулиганите били предизвикани да реагират с насилие, а една телевизия обрисува уличните боеве в района на Старото пристанище на Марсилия като героична руска победа над английски нападатели.

"Повечето хора (в Русия) смятат, че руснаците са имали право" да се държат така в събота, каза коментаторът на руския вестник "Съветски спорт" Евгений Дзичковски. "По-малко са хората, които мислят, че те са били просто побойници, отишли там, за да започнат конфликт", каза той.

Сложните отношения на руското държавно управление с ултрасите бяха определени през 2010 г. Тогава хиляди запалянковци, разгневени от смъртта на привърженик на "Спартак Москва", умрял в сбиване с мигранти от Северен Кавказ, окупираха Манежния площад до Кремъл, недоволни от действията на властите. Протестът им прерасна в расови сблъсъци и пребиване и раняване с хладно оръжие на минувачи с неславянски външен вид.

Въпреки че тези безредици бяха едни от най-тежките в Русия през последните години, полицията реагира сравнително сдържано, избягвайки масови арести. В знак на помирение тогавашният премиер Владимир Путин положи цветя на гроба на мъртвия привърженик на "Спартак Москва".

"Това беше типично популистка постъпка и трябва да се каже, че запалянковците я приеха като знак на подкрепа от властимащите", каза Наталия Юдина, чийто център "Сова" в Москва следи проявите на расизъм в руското общество, включително при спортни прояви.

Анализаторът от московския център "Карнеги" Александър Баунов казва, че макар и през 2010 г. много запалянковци националисти да са били критично настроени към управляващите, те впоследствие са застанали на страната на Кремъл, след като "руската държава е надхвърлила очакванията им" с анексирането на Крим през 2014 г. При бъдещи демонстрации те можеше да излязат на улицата като "групи прокремълски биячи", смята Баунов.

Пример за пресичане на интересите на запалянковци и политика е Общоруското обединение на феновете, което има полуофициален статут в руската футболна федерация и е ръководен от Александър Шпригин - бивш сътрудник на Игор Лебедев, депутат и член на футболното ръководство, който публично подкрепи замесените в съботните сблъсъци руски хулигани. Лебедев пък е син на Владимир Жириновски - лидер на парламентарно представената партия ЛДПР (Либерално-демократическа партия на Русия), която е ярко националистическа, но рядко отправя сериозни критики към правителството.

Шпригин е и бивш лидер на група ултраси от клуба "Динамо Москва" и е обвиняван от центъра "Сова" и от свързаната с УЕФА група Fare за борба с дискриминацията, че е свързан с крайнодесни и расистки групи.

Когато миналата година журналист на Асошиейтед прес бе в офиса му, видя там фанелка на бивш играч на "Торпедо Москва", обвинен в убийството на киргизстанец при сбиване. Шпригин призна, че многократно е помествал кадри с крайнодесни символи в социалните медии, но настоя, че целта му не била да прави пропаганда на тези идеи, а да покаже каква е била някога средата на руските запалянковци.

Когато във вторник френските власти арестуваха Шпригин и още няколко десетки руски запалянковци в рамките на разследване на проявите на насилие от събота, руското външно министерство повика на разговор френския посланик, за да протестира пред него и предупреди, че Франция разпалвала "антируски" настроения.

Групите ултраси, в които влизат някои хулигани, може да се облагодетелстват от "неофициалната подкрепа и одобрението" на властите, казва Дзичковски. През последните години това включва правото на някои групи да разпределят намалени билети за мачове или безплатни чартърни полети за групата на Шпригин с авиокомпанията "Аерофлот", в която държавата има мажоритарно участие.

Мнозина ултраси имат националистически възгледи и твърдо подкрепят руската външна политика в украинската криза. Тези възгледи водят и до расистки инциденти на мачове. Някои надписи на транспарантите на съботния мач в Марсилия станаха причина организаторът на европейското първенство УЕФА да обвини запалянковците в расистко поведение.

Групите хулигани в Русия са добре организирани, много от членовете им тренират бойни изкуства. Започвайки от размириците през 2010 г. и стигайки до множеството по-малки сблъсъци с полицията в и около стадиони из цяла Русия, те са предизвикателство за руските правоохранителни органи.

Много от тези хулигани са отбили задължителната си военна служба, а някои от тях изглежда са се били на страната на подкрепяните от Русия сепаратисти в конфликта в Източна Украйна, съдейки по постове в посещавани от ултраси сайтове.

"Не е учудващо, защото радикалната част от руските националисти отиде да воюва. Мисля, че всичките са се върнали в някакъв момент, което също не е много добре, защото са се върнали с натрупан боен опит и склонност към насилие", каза Юдина.

dnes.bg