Един писател е поканен на литературно четене. Той чете твърде монотонно и продължително, така че слушателите постепенно се унасят в дрямка. Най-сетне той забелязва това и притеснено се извинява:
– Много съжалявам, но съм си забравил часовника!
– О, не се притеснявайте! – обажда се все още останал буден слу- шател. – Зад Вас виси толкова хубав календар!
Превод от немски език Маргарита Попова
Коментари