Повечето варненци, когато стане въпрос за рицари и тяхната връзка с историята на града ни, се сещат за полско-унгарския крал Владислав III Ягело и за битката, която на 10 ноември 1444 г. се разиграва край Варна. Много малко обаче са чували за Зеления граф - Амадей VI Савойски, който получил прозвището си заради зелените дрехи и доспехи, които носел, и за обсадата на Варна през 1366 година.
В края на ХІV век докъм 1364 година турците са се настанили на голяма част от Балканския полуостров. По-голямата част от Тракия вече е в техни ръце, а вместо да изградят общ отбранителен съюз, балканските владетели търсят други пътища за отстояване на независимостта си. Византийският император Йоан V Палеолог пътувал дълго из Европа, за да моли помощ и подкрепа срещу турците. Според Константин Иречек „през пролетта 1366 год. той направил посещение на крал Людвик в Буда, а от там заминал за Бдин, та през цяла България да се върне в Цариград. Цар Шишман обаче не му позволил да пътува през неговите владения. При тогавашното положение на Византия, незабавното завръщане на императора било необходимо. Ето защо императрицата се обърнала с молба за помощ към рицарския граф Амадей VI Савойски, племенник на императора. Амадей, с дружина отбор италиански и френски рицари, тръгнал по море от Венеция за Цариград и пътьом успял да изгони турците от Галиполи“.
граф Амадей VI Савойски
Четиринайсетте кораба на графа навлизат в Черно море и превземат Ахтопол, Созопол, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър), където след сражението ядосани от смъртта на свои рицари и войници, хората на графа се отдават на грабежи, убийства и налагат високи глоби и данъци на населението. Но опитът за превземането и на Варна се проваля. Всъщност основен исторически източник за случилото се е „Савойска хроника", съставена от Йохан Сервион през 1464-1465 г., според една стара редакция от 1417-1420 г. Въпреки своя белетристичен характер и множеството грешки това произведение е ценен извор за похода на граф Амадей VI Савойски против България през 1366-1367 г. и дава повод на офицера от запаса А. И. Манов да публикува в бр.5 от 1 декември 1937 г. на вестник „Варненски кореняк“ един изпълнен с патриотична гордост преразказ на въпросното произведение под заглавие
„Една светла страница във Второто българско царство създадена от варненци“:
„През 1366 год. когато над главите на балканските държави бе надвиснала турската опасност, като демоклиевия меч, срещу нашите крайбрежни градове се бе отправила кръстоносната армия на савойския владетел Амадей VІ, наречен Зеленият граф. Тоя кръстоносен поход, вместо да употреби силите си срещу неприятелите на християнството – турците, обсади и опустоши наши български християнски селища и крепости.
Турците възползувани от безмислената и пълна с противоречиви действия на държавите в полуострова, лесно разчистиха пътя към България и Дарданелите и стремително почнали да завладяват градовете и крепостите, които се изпречвали по пътя им.
България била разпокъсана на малки държави. В пределите на царството на Иван Александър действували, почти самостоятелно архонти като Балик, след него Добротич и пр. Раздорите в царското семейство са биле постоянни. Непрекъснатите успехи на турците в полуострова принудили безпомощния български цар Ив. Александър да влезе в споразумение със султан Мурада, за да избегне турската опасност. Обаче тая турска политика на българите предизвикала възбуждение срещу тях от всички ония държави, които или воювали срещу турците, или се готвели срещу тях.
Папата Урбан V, за да разшири духовната си власт в целия изток, и желаейки да удовлетвори молбата на византийския император Иоан Палеолога, който бе обещал да подчини цариградската църква на папата, организирал срещу турците кръстоносен поход под предводителството на савойския владетел Амадей VІ. Подчинявайки се на волята на папата, той се поставил начело на една малка войска, състояща се от французи, англичани, германци и италиянци. С тях тръгнал към Цариград през Марсилия, Генуа и Венеция. В Цариград узнал от императрица Ана Савойска, че императорът Иоан Палеолог, който бил заминал в Унгария, за да се моли за помощ срещу турците от маджарския крал Лудвик на връщане бил спрян във Видин от Иван Александра, който като съюзник на турците му забранил да продължи пътя си през българската територия. Императрицата разтревожена от това зловещо известие, помолила роднината си Амадей да се намеси и освободи императора, за да продължи пътя си до Цариград. Амадей се съгласил на това и кръстоносната армия, вместо да продължи похода си срещу турците, се отправила срещу черноморските градове и крепости, за да ги плячкосва и превзема.
В първите дни на месец октомврий Зеленият граф потеглил с флотата си и влязъл в Черно море, като превзел Созопол и Макропол (Сигурно става дума за Макрополис, т.е. Голям град, зад което несъмнено се крие това на крепостта Кастрици, която се намирала в югоизточния край от територията на Евксиноград, върху малкия нос „Св. Яни” – б.а.) без особена съпротива. После се опитал да превземе и Месемврия, но срещнал сериозна съпротива. След последователни атаки най-сетне успял да я превземе. Всичко, каквото се намерило там, станало плячка на завоевателя. Последователно той превзел Анхело и Емона, които принадлежали на деспота Добротича.
На 25 октомврий флотата на кръстоносците се намирала пред града Варна
Храбрите и добре въоръжени варненци отбивали непрекъснатите нападения на кръстоносната флота, командувана лично от самия Амадей. Градът Варна тогава е бил обкръжен със здрави стени и всяко нападение на кръстоносците се отбивало с големи, кървави загуби за тях. В тия нападения кръстоносците претърпяли само грамадни загуби, като в ръцете на варненци паднали пленници, видни рицари. Кръстоносците, които до сега не биле срещнали подобно упорито съпротивление, от което да търпят големи загуби, почнали да мислят как да обсадят Варна. Най-сетне, след големи и съкрушителни загуби, Амадей успял да се добере до срещуположното на града укрепление, при Галата, което упорито се защитавало. В тая борба българите пленили и закарали в провадийската крепост принадлежаща на Добротича, следните по-видни рицари: Гидо де Понтарлие, Бургунски маршал, Бандигере и Поипи. Кръстоносците с тъга наблюдавали от височините на Галата и крепостта хубавия български град Варна, които стоял горд и непревземаем срещу гордата западноевропейска рицарска армия.
РИЦАРИТЕ от обсадата на Варна – стенопис.
Между това Амадей виждайки силната съпротива на варненци от една страна, от друга страна убеден, че с юначеството и военното изкуство на облечените в желязо свои рицари, нищо не ще може да постигне, се принудил да се обърне към Добротича за преговори. За тая цел изпратил в Калиакра, дето била резиденцията на Добротича, няколко души с писмо, съпроводени от един грък, за да преговарят с него.
Амадей след като получил отговор, изпратил пратеници, които от името на Амадея обещали да вдигнат обсадата на Варна и да повърнат превзетите от кръстоносците укрепления.
На варненци се позволило да изпратят до българския цар в Търново 12 души, които да го уведомят за положението и да го помолят да влезе в преговори с Амадея за прекратяване на неприятелските действия.
Тогава българският цар Иоан Александър, който по туй време се намирал в безизходно положение, с удоволствие приел предложението и изпратил свои посланици на Добротича с поръчения, че царят е готов да сключи мир с Амадея. Амадей от своя страна изпратил посланици на царя на българите в Търново, предвождани от цариградския католически патриарх Паол, който да преговаря условията на мира. Разискванията траели почти цял месец.“
След като преговорите приключили, Зеленият граф вдигнал обсадата от града „наречен Варна, много силен, добре укрепен и добре пазен“,
както е записано в „Савойска хроника" на Йохан Сервион. По-късно флотът и графът се оттеглили в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход, и бил принуден да се върне в родината си, а животът на варненци се връща във всекидневното си русло.
20 години по-късно, през 1386 г., градът става владение на Иванко Тертер, син на Добротица, и негова столица. Иванко успял да изглади отношенията с Търновското царство и да сключи мирен и търговски договор с генуезците. Взетите предпазни мерки били навременни, тъй като спасили Варна от пратените от султан Мурад войски. Но деспотът вече не се чувствал сигурно тук и след 1388 г. преместил столицата си на Калиакра. Все пак през 1393 г. Варна била превзета от султан Баязид I.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Още от "Непознатата история":
Непознатата история: Бабозумът
Непознатата история: Наредби, които трябва да се знаят от курортистите
Непознатата история: Варна и Добруджа