Световната здравна организация официално включи любовта към списъка с психологически разстройства и така най-хубавото чувство между двама души бе признато за болест.
Любовта фигурира в списъка с разтройства редом до зависимости като, пристрастяването към хазарт, алкохолизъм, наркомания и клептомания.
Любовта е определена като психично разтройство на навика и увлечението. Международния ѝ шифър е F 63.9 и като всяка болест тя има ясно изразени симптоми.
Сред тях са натрапчивите мисли за друг човек, резки смени на настроението, повишено чувство за собствено достойнство, самосъжаление, спадове на артериалното налягане, безсъние, главоболие, алергични реакции и маниакални синдроми. Според някои учени любовта може да се сравни с обсесивно-компулсивно разстройство. Изследователи от Медицинския факултет на Националния автономен университет на Мексико, начело с експерта в областта Джорджина Флорес, споделят това мнение.
Специалистите казват, че любовта не може да продължава повече от 4 години, като се сравнят само физиологическите показатели на организма в началото на една връзка и след определено време.
Равнището на адреналин при влюбените е 10 пъти по-високо от нормалното, заради което те страдат по-често от стресови и депресивни състояния.
Нивата на серотонина, от друга страна, са с около 40% по-ниски, като същите резултати са показали и болните от обсесивно-компулсивно разстройство.
Освен това анализите на влюбените са сходни с тези на хората, страдащи от сърдечна недостатъчност. При изследване на влюбени резултатите от скенера на мозъка им показват, че няма определена зона, която се активира, когато мислим за любимия или гледаме негова снимка.
При подобни експерименти целият мозък се активирал, точно както на наркозависимия, който чака поредната си доза. Проучванията показват, че човек може да се влюби не повече от 3 пъти в живота си, като е желателно през това време да не взема важни решения.
Оказва се също, че човек може да се зарази с любов, но не във физически, а в психологически смисъл.