В навечерието на Деня на народните будители Община Варна награди 43-ма млади педагози от варненските училища и детски градини за мотивиран старт в професията.
Сред отличените е Тонина Тонева - учител по български език и литература на учениците от 5 до 7 клас в Средно училище с езиково обучение "Ал. С. Пушкин". Самата тя определя работата си с децата като огромно предизвикателство и е убедена, че когато човек влага любовта и цялото си старание, нещата винаги се получават. А приза е заслужила просто, като е била… себе си!
За призванието, за любовта, за остарелите модели, за новите потребности, за незабравимите моменти… Тонина Тонева в рубриката „Насаме“:
Отличието получих по повод Деня на народните будители и наистина не мога да отрека, че ме радва. Всеки човек, когато получи някакъв вид признание за работата си, е дълбоко трогнат. Въпреки че не съм го очаквала и не съм го търсила, то ми дава много сила и духовен стремеж да продължавам напред. Но най-голямата награда за мен е любовта на децата. Всеки, който е избрал със сърцето си да бъде учител, трябва да носи в себе си една безкористност и жертвоготовност. Резултатите от труда ми не са материални, те са интелектуални. Работим с хора, които тепърва се изграждат, и всичко, което правим за тях, е безценно… това е нашето бъдеще!
Израснах в семейство на учители, в рода ни има 71 учители!
Всеки около мен е педагог, независимо дали практикува, или не. Баба ми, която много се гордее с мен и в момента е на 73 години, казва, че съм продължител на славното дело в нашия род.
Завърших журналистика в Шуменския университет, след това българска филология и магистърска програма „Литературознание“ в Софийския университет. Когато се върнах от София, започнах работа като редови учител. Стартирайки в тази професия преди три години, имах огромно притеснение, че учениците няма да ме възприемат достатъчно авторитетно, защото съм млада. Бях притеснена също, че няма да успея да говоря на техния език, и нямах никаква представа какво да правя. Просто се впуснах,
доверих се на интуицията си и се оказа страхотно лесно
Децата са емоционално интелигентни, много искрени и откровени в това, което казват, и нещата се получиха спонтанно. Установих, че дори с тях е много по-лесно човек да общува, отколкото с възрастните.
Харесахме се, пламна огън между нас. Децата не можеш да ги заблудиш, те на момента усещат настроението ти и енергията, която се създава в класната стая. А когато ги напътства човек, който е близо до тях, до светоусещанията и възприятията им, те се въодушевяват и това допълнително ги мотивира. Смятам, че много се нагодихме в това отношение.
Има моменти, които никога няма да забравя
Моменти, в които ученици идват при мен и ми казват „Г-жо, Вие ме накарахте да заобичам литературата“, „Вие направихте магия, г-жо, Вие сте магьосница, какво правите с нас?!“ – думи, които карат човек наистина да настръхне от вълнение, защото те са безкрайно искрени и безкрайно искрено ти благодарят за това, че си им отворил очите, за това, че си ги запалил и горят за твоята наука, за знанието, което носиш в себе си… Значи си предал свещения огън на някого… Тогава си казвам, това съм аз! Това е моята работа!
Много ситуации са ме карали да затаявам дъх, да настръхвам, да се просълзявам… има толкова много емоция в тази професия.
Самата работа не е лесна, проблемите са много и често се сблъсквам с трудности, свързани със самата учебна програма. Учебното съдържание например е изключително обемисто и често се налага да препускаме през материала.
Децата излишно са насочени към наизустяване,
вместо да бъдат подготвени за критичен анализ и оценка на информацията. Живеем във време, когато сме залети от информация и тя е общодостъпна. Човек много лесно би могъл да получи сведенията, от които се нуждае. Учениците трябва да знаят как да намерят информацията, която им трябва, как да я потърсят чрез правилните ключови думи и след като я намерят, да я подложат на един критичен анализ, т.е., четене с разбиране и извличане на същественото. На фона на това методиката и образователната система като цяло са остарели. Днешните ученици са „нови“, будни са, възприемателните им способности са съвсем различни от тези на предходните поколения. Човек трябва да е в крак с новостите, с технологиите… с нагласите на самите деца.
В образователната система от много години са заложени едни знания, които преподаваме като абсолютната истина. При положение, че в научните среди вече излизат нови неща и спорове по тези теми, би следвало ние също да учим децата по този критичен начин да подхождат към информацията, защото това са бъдещите учени. И не само да възпроизвеждат наученото, а да могат да погледнат на него по един по-диалектичен начин, търсейки истината не в едно твърдение, а между няколко.
Г-жа Тонева с учениците си, вече седмокласници!
Винаги поощрявам инициативите, защото дори да не е прав, ученикът е прочел достатъчно, за да има съждение по определена тема.
Провокирам ги да бъдат оригинални,
нестандартни, да търсят повече от един отговор, вместо да се доверяват единствено на написаното в учебника или дори на това, което аз съм им казала.
Съществен проблем е, че децата още от пети клас са заринати с едно много обемно учебно съдържание по всички предмети. Трудно им е. Скокът за самите тях след четвърти клас е огромен и моментът е много деликатен. Имат прекалено много домашни, прекалено много уроци за учене, прекалено много информация, която трябва да запомнят и да възпроизведат за следващия час. Всичко това ги отегчава, затормозява и демотивира.
Изморени, те търсят спасение в едно затваряне в себе си
пред телефона или игричката, която малко да ги разсее и съответно да им разтовари мозъка. Това от своя страна ги лишава от пълноценното общуване помежду им. Затова истински се радвам, когато имаме възможност да направим дискусия в часовете ни заедно за т.нар. неща от живота! Забелязвам тогава как постепенно се отварят и стават все по-инициативни. Започват сами да търсят информация, да подготвят проекти, да искат да изложат своето мнение пред класа. В тази посока трябва да се променим – домашните, които им даваме, да са креативни, свързани с творческия процес, с тяхното творческо търсене. Така те няма да бъдат уморени, а ще изпитват удовлетворение и с удоволствие ще изпълняват задачите си. Ще бъдат по-добре подготвени и с по-богата обща култура.
Промените, свързани с въвеждането на електронни учебници и използването на мултимедия в часовете, които навлизат постепенно, са хубави. Раницата на дъщеря ми в трети клас тежи 8 кг и половина и е изпълнена с по 6-7 пособия по всеки един предмет - учебници, учебни тетрадки, помагала, сборници, допълнителни материали… Надявам се и вярвам, че скоро ще настъпи времето, когато децата ще работят на таблети и на електронен учебник, а не на хартиен носител. Прави впечатление, че и интересът им тогава е по-голям.
Съвременното дете е израснало с технологиите
Наскоро имах случай с моя приятелка, която има съвсем малко дете. Отивам на гости и подарявам подарък книжка – първата му книжка с твърди корици и изображенията на Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Детето взема книжката и прави движение с ръчичка, с което иска да уголеми илюстрацията! Това са децата на технологичното време, не можеш да ги привлечеш с хартиен учебник, за тях той е скучен, там нищо не се движи, не говори, той е статичен, безинтересен. Когато включиш мултимедията и покажеш електронния вариант, който съдържа съответните презентации, интерактивни упражнения под формата на игри, това е доста по-забавно и интересно за тях. То не ги изморява и не ги отегчава, а напротив, те учат и се забавляват по този начин.
Има някои остарели неща, които трябва да излязат от системата, и ние не бива да се съпротивляваме срещу това. Да, хартиеният учебник е една традиция, но смятам, че има традиции, с които трябва да се разделим.
Вярно е, че нищо не може да измести досега с книжното тяло, но за тях то няма тази стойност, както за нас възрастните.
Книгата отдавна е намерила своята друга форма
Иска ми се също съвременните родители на съвременните ученици да влагат мъничко по-малко амбиция в децата си. Понякога те до такава степен са свръх външно амбицирани, че чак са изпилени. Има едни насложени очаквания, които са пряко собствените им сили. Всеки човек има своите възможности и своите дадености в определени области. Не може всеки да бъде всестранно развит във всички области. Струва ми се, че понякога това, което искаме от децата, казвам го и като родител, е прекалено много. Толкова много, че някои деца се ужасяват от оценка много добър по предмет на текущо контролно. Не може да искаме от тях да бъдат максималисти във всяко отношение, защото това изключително много наранява тяхната психика…
Добре е те да приемат своите възможности и наистина да се стараят за повече, но колкото могат, а не свръх силите си.
Често родители търсят отговорност от учители за дадена оценка
Тази практика също не е много добра. Не може да искаме от децата да бъдат пълни отличници по всичко. На един му се отдават точните науки, на друг хуманитарни, литература, история… всеки има своите заложби и дадености и трябва да ги мотивираме да развиват таланта, който имат.
Лично не съм се сблъсквала със случаи на агресия сред децата, но ще кажа, че в образователния процес има три страни - учителят, ученикът и семейството. За да идва един човек на училище озлобен и агресивен и това да оказва влияние на останалите и да ги травмира по някакъв начин, значи някъде има грешка. Препоръчвам повече спорт, игри, тим билдинги за сплотяване на колектива.
Много държа на връзката си с децата
Извън часовете в събота и неделя се организираме и ходим на кино целият клас или отиваме на разходка в Морската градина, водя ги в залата при моя съпруг, който е треньор по бокс, играем на игри с топки, слушаме някаква музика, правим състезания по танци… Целта ми е това, първо, да ги сплоти като колектив и, второ, енергията им да бъде използвана по градивен за тях начин.
Работата и на двама ни със съпруга ми е педагогическа.
Неговият отбор също е част от семейството ни
Приели сме, че това е нашият живот, често си правим и коледни партита всички заедно. Много колеги смятат, че трябва да се постави ясна и точна граница между професионалните и личните взаимоотношения с децата, с които работим, но аз не съм на това мнение. Това, че съм разкрила личния си живот, не ми е попречило по никакъв начин, напротив, много ми е помогнало, за да изградя връзка с тях. За първия учебен ден например с моя клас направихме благотворителна инициатива под наслов „Нека да превърнем цветята от първия учебен ден в усмивки за най-малките“. Занесохме продукти в дом за деца, лишени от родителски грижи, което също бе един урок за тях. Самите те се чувстват страхотно след това, което са направили, заредени, чувстват се добри!
Когато показваш на един човек, че прави добро и е добър, той вече живее с това усещане и следва този модел
Може би трябва да показваме на учениците, че и ние сме хора, и ние сме се сблъсквали с нашите трудности и не всичко ни харесва, и не всичко ни е приятно, но по някакъв начин се преодоляват тези неща. Че не бива да се страхуват от грешки...
Израснала съм в учителска среда и никога не съм харесвала, когато по семейни сбирки единствената тема на разговор е била какво е станало в училище. Тогава, още като тийнейджърка, съм си мислела тези хора няма ли за какво друго да си говорят… Сега самата аз съм толкова завладяна от емоциите, които съм преживяла през деня с децата, че прибирайки се вечер у дома, изпитвам необходимостта да ги споделя, да ги преживея още веднъж и близките ми у дома да ги преживеят заедно с мен!
Когато човек гори за работата си, той я носи навсякъде със себе си…
Мариана Стойкова
Четете още
Какво означава да бъдеш Учител!
Д-р Соня Цекова: Ако имаш позитивно отношение покрай себе си, намираш време да се развиваш
Сия Папазова: Скокът към голямото изкуство е чрез лично преживяното
Съдия Ерна Якова: Не може да приемаме всичко негативно, с което се срещаме, и да живеем с него