Последните дни на Кърт Кобейн... Проговори мениджърът на „Нирвана“

С изцъклен поглед, ядосан, чувствайки се притиснат, Кърт Кобейн търси нервно психотерапевт, разлиствайки "Жълтите страници“. Около него, освен съпругата му Кортни Лав, са се струпали седем от най-близките му хора. Всички те искат само едно – да спасят живота на Кобейн, пише dnes.bg.

Три седмици преди това, вокалистът на една от най-великите гръндж групи "Нирвана“ е предозирал с шампанско и флунитразепам в хотелската си стая в Рим. Лав твърди, че това е първият опит на звездата да се самоубие.

Седмица след това, полицията е извикана в дома им в Сиатъл, защото Кърт се е заключил в стая, пълна с оръжия и кутия с хапчета.

Приятелите му го молят да се откаже от наркотиците, да отиде в клиника, но Кобейн не ги слуша. Той вярва, че му е нужен само психолог, а животът като рок звезда–наркоман е възможен и дори не е толкова труден.

Още тогава, на 25 март 1994 г., вече бившият мениджър на "Нирвана“, но съветник на Кобейн – Дани Голдбърг знае, че приятелят му е обречен.

"Той вървеше по лош път“, казва Голдбърг пред Independent. Книгата му Serving the Servant, която разказва за годините му прекарани с Кърт, ще излезе на пазара съвсем скоро.

"Най-ясният ми спомен от онази вечер е, колко ужасно се чувствах, че не мога да стигна до него. Колко дълбоко депресиран беше той. Не беше най-приятната ситуация, за да поговоря с него, защото имаше прекалено много хора, а той се чувстваше притиснат. Но Кортни беше уплашена. Тя знаеше, че той минава през тежък период и си мислеше, че разговорът с други хора ще го успокои“, разказва Голдбърг.

Мениджърът се опитва да му обясни, че хероинът не е добър помощник на състоянието му, но Кобейн отказва да го чуе.

"Поговорих си с него един последен път по телефона. Не можех да го изкарам от депресията, не можех да го развеселя, не можех да го накарам да повярва, че има надежда. Можех само да се надявам, че ще изкара наркотиците от системата си и ще мога да проведа качествен разговор с него. Но това така и не стана...“, спомня си Голдбърг.

Всъщност, събирането в дома на Кърт дава минимален резултат. Той все пак влиза в клиника на 30 март, където обсъжда проблемите си с експерти, изглежда позитивно настроен за състоянието си и се вижда с дъщеря си Франсис Бийн за последен път. На следващия ден музикантът прескача оградата и изчезва. Уплашената Кортни наема детектив и звъни на приятелите на Кобейн. Всички те се включват в търсенето му, но никой не се сеща да провери в зелената къща над гаража.

Тялото му е открито на 8 април от работници, които трябвало да прекарат охранителна система. Пушката лежи до него. Аутопсията показва, че Кобейн се е застрелял на този ден преди точно 25 години – 5 април 1994 г.

Само за няколко години Кърт Кобейн се превръща в глобален феномен. Голдбърг го среща шест месеца преди излизането на Nevermind и още тогава може да каже, че е човек с противоречив характер. Той може да е мил и груб едновременно, уверен и смирен, саркастичен и романтичен.

"Той беше обсебен от изкуството си. Обсебен напълно от всеки детайл на кариерата си, искаше да постигне всичко, на което е способен. Много неща се случваха в главата му – имаше лични демони и тревоги, но на първо място беше артист“, разказва Голдбърг.

По думите му, Кобейн имал ясното намерение да се превърне в огромна рок звезда, но фактът, че всичко се случило толкова бързо го измъчвал.

Щом Smells Like Teen Spirit тръгнала по радиото, известността на "Нирвана“ се изстрелва като ракета. След няколко месеца хероинът се появява в живота на Кобейн. Голдбърг чувал слухове, че музиканта взимал наркотици, но за първи път видял с очите си как Кърт едва успява да запази съзнание след появата му в Saturday Night Live през януари 1992 година. Въпреки че тогава се вслушва в съветите на мениджъра си и за кратко остава чист, Кобейн до края на живота си не може да се отърве от наркотиците. За създателя на гръндж поколението спасение няма.

"Някаква част от него се мразеше за това, че взима хероин. Чувстваше се виновен, най-вече заради това, че всички знаеха. Това беше лош пример за феновете му. Но имаше една част от него, която чувстваше толкова болка, не само физическа, но и психическа. Ала Кърт не беше надрусан през цялото време – често беше чист, беше креативен и мил. Но беше изключително объркан“, обяснява Голдбърг.

Той гледа отблизо как Кобейн съсипва живота си. Ставал е свидетел на всичко – на случая в Рим, на предозирането зад кулисите на MTV Unplugged, на всички сбирки в дома му. Когато се появяват слуховете, че Кърт е бил убит, Голдбърг побеснява.

"Това са пълни глупости, категоричен е той. - Кобейн се самоуби. Беше отчаян. Депресиран. Опита се да го направи шест месеца по-рано. Говореше и пишеше за самоубийство постоянно. Бил е дрогиран, имал е пушка... Защо хората продължават да спекулират с това?“

Голдбърг признава, че малко преди смъртта си, Кобейн го попитал дали вярва, че може да изгради кариера извън "Нирвана“. Музикантът дори си уредил среща с голям лейбъл и си купил самолетен билет, но така и не се появил.

Но кой бил най-ясният спомен на Голдбърг за Кобейн? Отнема му част от секундата да отговори: "Винаги се сещам за усмивката му. Имаше нещо в погледа му, което беше толкова красиво – едновременно впечатлен и обожаващ. Към това се връщам всеки път.“