Защитава ли ядрената енергия земната атмосфера?

Изискване ли е това на IPCC? Не. Докладите на IPCC включват физици и географи, инженери, икономисти, социолози и много други. Те се опитват възможно най-добре да обобщят климатичните знания. Техните сценарии трябва да описват рационално разбираем обхват от възможни алтернативи за развитие. Нищо повече. IPCC никога няма да стигне дотам, че да постави изречение като "Никакво опазване на климата без ядрена енергия".
 

Производството на електроенергия  от ядрена енергия образува много по-малко CO₂, отколкото изкопаемите технологии, особено при отчитане на жизнения цикъл на горивото. По отношение на политиката в областта на климата тя дори изглежда по-добре от слънчевата енергия и по този начин напомня водна и вятърна енергия. Страните с висок дял на ядрената енергия като Швеция или Франция изпълняват своите цели в областта на климата.

Германците, от друга страна, са решили да прекратят производството на ядрена енергия до 2022 г. Имаше сериозни причини за това. Конвенционалните атомни електроцентрали трябва да бъдат постоянно контролирани от техническите съоръжения. Това не е привлекателно за гражданите, защото те знаят, че тази техника е сложна и че небрежността, грешките и измамите могат да се увеличат, докато не доведат до провал. Във Фукушима, например, достатъчно е, че аварийното дизелово гориво не е проектирано за големи водни вълни. Бъдещата ядрена технология отново може да бъде сигурна по физически причини, но кой знае какво може да се обърка по пътя...

Би могло да се твърди, че здравният риск от ядрени технологии е в пъти по-нисък от риска от въглища, нефт и газ. Тя е подобна на слънчевата клетъчна технология, която носи собствените си токсини с нея. В този ред на мисли въглеродният диоксид все още не се разглежда. Ако климатът е включен в сравнението на риска, тогава се оказва, че въглищата са убиец номер едно.
 

Ето защо например за Китай е по-добре да покрива нарастващите си нужди от електроенергия с ядрена енергия. Не може обаче да се заключи, че за целите на опазването на климата стотици или дори хиляди атомни електроцентрали ще трябва да бъдат издигнати по целия свят. Това би било скъпо и би струвало твърде много политически усилия, които следва да бъдат пренасочени в други стратегии: енергоспестяване; намаляване на консумацията на месо; развитие на вятърни, слънчеви и водноелектрически централи; технологии за съхранение.
 

Някои богати индустриализирани страни биха могли да си позволят без атомни електроцентрали и все още да опазват климата. Германия е една от тях. До 2020 г. тя трябва да намали емисиите на въглероден диксод с 40% в сравнение с нивата от 1990 г. насам. Германците са се ангажирали с това. Но това няма да се случи , въпреки че през деветдесетте години индустрията на ГДР беше разрушена. Опазването на климата и прекратяването на ядрената енергетика излизат заедно само ако и поведението се промени значително. Когато моторните превозни средства се ограничат, загубата на топлина се намалява чрез по-добра изолация на сградите и се контролира индустриалното търсене на електричество, за да се реагира на ситуации, при които слънцето не блести и вятърът не духа. Най-лошите пропуски все още могат да бъдат поправени с газови електроцентрали, които произвеждат по-малко въглероден диоксид, отколкото електричеството на въглища. Германия не е постигнала никакъв напредък по този път.
 

Четете още: 10 години от опустошителното земетресение в Италия