Непознатата история: Грипът дойде във Варна

Държавната болница във Варна в периода 1901-1910 г.

През 412 година пр.н.е. най-великият лекар на Античността, бащата на медицината Хипократ, описва за първи път това остро инфекциозно заболяване, наречено инфлуенца, или както е по-популярно днес – грип. Тит Ливий, най-прочутият римски историк, живял в периода 59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр. (римският Златен век), във фундаменталния си труд за историята на Рим описва същото заболяване с епидемичен характер. Тези и други съхранени писмени сведения са достоверно доказателство, че грипът е тормозел хората още от дълбока древност.

През 1173 година от болестта са обхванати териториите на днешна Германия, Англия и Италия, като това се счита за първата достоверно описана грипна пандемия.

През ХVІ век инфлуенцата вече „документирано“ шества из Европа, но за първата официално регистрирана епидемия от грип се счита тази от 1889-1892 година.

Независимо, че заболяването е познато от дълбока древност, именно 1889 г. е приета за годината на официалното му появяване. Причината е, че тогава немският лекар-бактериолог Рихард Пфайфер отделя бактерия, приличаща на пръчица, от храчките на болен и така открива Хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenza), набеден за причинител на грипа. Всъщност и до днес сред всички типове Хемофилус инфлуенце най-голямо значение има Хемофилус инфлуенце тип Б, който преди въвеждането на ваксинация е причинявал над 95% от всички тежки инфекции, свързани с тези бактерии. И досега ХИБ продължава да бъде една от основните причини за значителната заболеваемост и смъртност при децата под 5-годишна възраст в страните, в които не се провежда имунизация, но той няма „вина“ за грипа.

По време на пандемията през 1918 – 1919 година, която взема огромен брой жертви и в България, сериозно е подложено на критика схващането за бактериалната причина за разпространение на заболяването. Грипната вълна от 1918 – 1919 г. шества по целия свят в продължение на 18 месеца и според изследователите е взела между 50 и 100 милиона човешки живота. Въпреки общоприетото мнение, което му донася и името Испански грип, е доказано, че епидемията започва в САЩ, а не в Европа, където епидемията навлиза от Франция след дебаркирането на американските войски през април 1918 г.

Едва през 1933 година става ясно, че грипът се причинява от вирус, а не от бактерия. Това откритие е изключително важно за лечението му и борбата с него, но независимо от причинителите му, грипът си остава най-широко разпространената инфекция в света.

Първата официално регистрирана грипна епидемия не подминава и Варна

На 16 декември 1889 г. Кръстьо Мирски издава „Приказ №578“ относно санитарния контрол в града във връзка с болестта инфлуенца, с която са затворени всички училища в града. (Заповедта е публикувана във „Варненски общински вестник“, бр. 1-2 от 5 януари 1890 г.)

На 29 декември 1889 г. „по причина на върлующата вече и в град Варна епидемическа болест „инфлуенца“, поради което жителите се нуждаят от повече медицинска помощ“, Варненският градско-общински съвет и кметът Кръстьо Мирски вземат решение за въвеждане на нощни дежурства на лекарите в града, както и издаване на специални писма от кметството, за да бъде тази помощ безплатна за гражданите. (Заглавие: Обявление N 16 относно мерките за ограничаването на болестта инфлуенца в града е подписано от кмета Кръстьо Мирски и публикувано във „Варненски общински вестник“, бр.1-2 от 5 януари 1890 г.)

За случаи на инфлуенца във Варна съобщава и вестник „Черно море“ в брой 28 от 4 януари 1892 година.

Пандемията от 1918 – 1919 година пощадява Варна. Вестниците съобщават за единични случаи на заболели, като единствено в Гебедже (днешен Белослав) е затворено училището заради големия брой заболели деца.

В Добричко обаче положението било страшно. В хрониката си от 6 ноември 1918 година вестник „Добруджа“ (бр. 206) съобщава, че „Испанската инфлуенца се е разпространила в няколко града и в много села в Северна Добруджа. Има смъртни случаи. Българските военно-санитарни власти взимат бързи мерки, за да се ограничи епидемията“. Изглежда мерките дават резултат, защото от бр. 208 от 13 ноември на същия вестник научаваме, че „Испанската инфлуенца, която през последните две седмици беше взела широки размери, е на прекратяване. Смъртните случаи са намалели“.

През 1925 година, водейки се от все още официално разпространеното мнение за бактериалния произход на заболяването, „Варненски общински вестник“ предупреждава своите читатели за заболяването и препоръчва начини за оказване на първа помощ на засегнатите от него (бр. 15 от 16 октомври):

„Инфлуенцата е епидемична, силно заразна болест, която се среща особено пролет и есенно време. Тя зависи от специални бактерии и поразява всички наред — деца и възрастни. За деца, по-малки от 5 години, тя е особено злокачествена. Болестта се среща в неколко форми: катарална — поразява носа и дихателните органи; храносмилателна — засега най-вече стомаха и корема; нервна — изразена с главобол, общо неразположение, болки в телото, невралгии; с треска — главните признаци с разбитост и треска.

Болестта дава много усложнения, особено първата й форма, макар и да се смята за невинна.

Първа помощ:

а) да се пазят от зараза чрез отстраняване малките деца;

б) да се пази стаята;

в) най-лека храна;

г) студени компреси при главобол, очистително при разстройство на храносмилателните органи, горещ чай при кашлица, промиване носа със солена, борна или содова вода при силна хрема;

д) чист въздух;

е) да се вика лекар при най-малко подозрение за усложнение и при траене на болестта повече от три дни, защото често туберкулозата бива маскирана като инфлуенца“.

На 2 март 1933 г. д-р Г. Панов публикува в бр. 304-305 на „Варненски общински вестник“  обширна статия, посветена на грипа:            

„Заболели в лека форма от инфлуенца срещаме всеки ден. Вестниците съобщават, че в Англия има заболели в тежка форма и че болестта е взела епидемичен характер. В Берлин е станало нужда да назначат още много лекари на градска служба, за да могат да се обслужат болните. Болните от инфлуенца прекарват сравнително леко, но има болни в тежка форма, а често тия дават голям процент от смъртност.

Публикувано във „Варненски общински вестник“, бр.1-2 от 5 януари 1890 г.

От инфлуенца се заболява внезапно —току що се върнал човек от работа, бил е в театър, в канцелария и почувствува се неразположен. Обикновено болните казват, че ги е „разтресло“ —чувствуват студено или много горещо, с усилено главоболие, болки в кръстната област, болки в стомаха, гадене да повръща, липса на апетит, жажда. В общи черти тези са признаците на заболяването.

Това са признаци на засегнати в организма: нервна система, стомах и бял дроб. Най-тежката форма на боледуване от инфлуенца имаме, когато е засегнат белият дроб —имаме пневмонично заболяване. Тази белодробна форма дава най-голям процент на смъртност.

През време на войната имахме тъй наречената „Испанска болест“. Наречена бе испанска, понеже започна в Испания и засегва всички страни. Може да бъде наречена „английска“, „шведска“ и т. н. в зависимост от началното й гнездо.

Бацилът на инфлуенцата е познат. Може да се констатира в екскрета на дихателните пътища —носът, ларинксът, бронхите, белият дроб, или по материалите от храносмилателния път.

Инфлуенчната зараза минава от болен на здрав чрез всички предавани предмети. Инфлуенцата пътува от заразените към незаразените места и страни с всички съвременни съобщителни средства — третокласно купе или спален вагон или пък с аероплан. Заседа в колибата на пъдаря, както и в палата на царя.

Децата в по-младата възраст са сравнително пощадени. А между възрастни не подбира полът — боледуват еднакво мъже и жени.

От инфлуенца се боледува 8 -10 дни, след което настъпва оздравяване,

обаче дълго време боледувалият се чувствува изморен, изтощен. Случва се непосредствено след оздравяването боледувалия да заболее от плеврит — сух или воден.

Лекуването на инфлуенцата е симптоматично: против високата температура се предписват познатите антипиретици. Днес векът е на предпазната медицина. Преди да ни навести инфлуенцата, или друга болест, необходимо е да се вземат всички мерки да се отбегне заболеването.

В борба с инфлуенцата требва да се съблюдават всички предписания на личната и обществена хигиена: чистота в домът, в училище, канцеларии, казарми, затвори, кафенета, сладкарници и др. Да се отбегват излишни общения. Да се препоръчва употребата на спиртни питиета, като предпазно средство против  инфлуенцата, значи да се надсмиваме на собственото си невежество“.

През 1938 година грипната епидемия отново прераства в пандемия. Варна не е пощадена от вируса. Ето какво пише по темата в бр. 14 на вестник „Варненски кореняк“  от 21 април с.г.:

„Инфлуенца във Варна. Недавна инфлуенцията върлуваше бесно в София и се взеха сериозни мерки. Промената на времето, ту топло, ту студено, ту мъгливо, ту дъждовно, докарва инфлуенца, ако не се вземат предпазни мерки . В града (Варна – б.а.) върлува инфлуенца, но дали остра или слаба, това ще знае общинската здравна служба. Требва всеки да се предпазва, защото инфлуенцата се предава“.

Днес всички знаят, че основният начин, по който се предава вирусът на грипа, е въздушно-капков път. Той е много устойчив във външна среда и много бързо и лесно се разпространява. Най-голяма е опасността от заразяване в затворени пространства, където има струпване на повече хора – офиси, училища, транспортни средства, хипермаркети и др. Вирусът може да бъде изкашлян на разстояние до 3 метра и да зарази всички наоколо. Инфекцията обаче се предава дори при най-обикновен разговор, тъй като частици от вируса попадат във въздуха и лесно могат да бъдат вдишани.

Вирусите се разпространяват със секретите и най-често поразяват организма след вдишването им

При поставянето на ръцете пред устата при кихане и кашляне вирусите полепват по тях, след което лесно достигат до редица предмети и повърхности, с които много други хора са в пряк досег. Контактът с тях и последващото докосване на устата, носа или очите крие не по-малък риск от заразяване.

Може да ви зарази не само видимо болен човек, но дори този, който няма симптоми. Болестта е заразна и в инкубационния й период, така че вирусът може да се предава благодарение на въздушно-капковия механизъм и от хора, които все още не знаят, че са болни. Болните в края на оздравителния период също представляват опасност и могат да бъдат заразни, въпреки че се чувстват добре и при тях симптомите вече са отшумели.

Противовирусните препарати се използват за лечение с цел намаляване продължителността на боледуване и риска от усложнения. Те са най-ефективни, ако се приемат в първите 24 до 48 часа от появата на симптомите.

Използването на антибиотици при вирусно заболяване, неусложнено с бактериална инфекция, е излишно и с нищо не помага на организма.

Много хора продължават да се лекуват с бабините методи и ако няма опасност от усложнение, те доказано помагат най-много. По принцип болните от грип нямат особен апетит. Има обаче някои храни, които са особено подходящи в този момент. Обикновената черна ряпа и джинджифилът имат противовирусни свойства, доказани в редица проучвания. Ряпата може да се яде на салата. Ако я издълбаете пък и сипете в нея мед, получавате отличен домашен сироп срещу кашлица. Джинджифилът е най-добре да се консумира на чай или прясно настърган, смесен с мед и лимон или мед и ябълка.

От нашите баби знаем още, че когато сме болни, е добре да хапваме пилешка супа. Науката потвърждава това разбиране. Свареното пилешко месо доставя на организма цистеин - това е протеин, който има отличен ефект срещу възпалената и подута лигавица.

Избягвайте захар и захарни изделия при грип. Бялата сладост е храна за вирусите! При температура човек се дехидратира и затова трябва да се пият повече течности. Подходящи са вода, айран, бульони и билкови чайове (но не много горещи, ако гърлото е възпалено). Цитрусите и други кисели храни може да подразнят възпалената лигавица, затова също ги избягвайте.

Както преди, така и сега хората вярват, че грипът минава за седем дни, ако се тъпчете с лекарства, и за седмица, ако прилагате бабините илачи.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите