Варна °
fallback
Живот
17:23 | 12 август 2015
Обновен: 08:57 | 18 май 2025

Шекспир черпил вдъхновение с канабис?

Това твърди учен от ЮАР

По материала работи: Юлиян Атанасов

Уилям Шекспир може би е черпил вдъхновение от пушенето на канабис, смята Франсис Такерей (Francis Thackeray) от Института за еволюционни изследвания при университета на Уитуотърсранд (ЮАР). Статията е публикувана в сп. South African Journal of Science. Учените изследвали 24 фрагмента от глинени тръбички за пушене от началото на XVII век, открити в дворовете на къщи в Стратфорд на Ейвън, включително и в градината на Уилям Шекспир. Те провели анализ с метода хромато-масспектрометрия в лабораторията на Южноафриканската полиция, в която се изследват наркотици. Този метод е много подходящ за установяване на следи от газове. Анализът показал, че осем от образците, включително четири от градината на Шекспир, съдържат следи от канабис. В един от случаите намерили никотин, а в два установили перуански кокаин. Тоест може да се твърди, че във времената на Шекспир се пушели няколко различни растения. Според Такерей Шекспир е предпочитал канабиса като стимулатор. Изследователите отдавна си задават въпросите, какво са пушили във времената на Шекспир, пушил ли е самият той и ако да – какво, опирайки се на Herbal (Great Herball, или Generall Historie of Plantes) – книга за свойствата на растенията, издадена през 1597 година от съвременника на Шекспир, лекаря Джон Джерард (John Gerard). В тази книга Джерард е поместил няколко изображения на хора и Марк Грифитс в книгата си "Шекспир: разчупване на кода" (Griffiths M. Shakespeare: Cracking the code) смята, че един от хората на обложката е Уилям Шекспир. Такерей обаче отдава предпочитание на друга хипотеза, а именно, че там е изобразен сър Франсис Дрейк. Той посочва, че този човек държи в едната си ръка растение от семейство лилиеви, а в другата – цвят от царевица, а именно Дрейк донесъл това растение в Европа, докато Шекспир не бил свързан с царевицата по никакъв начин. Освен това Джерард и Дрейк били лично познати.  

Автор на статията:
Юлиян Атанасов
0 коментара
fallback
fallback