Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 – 1923) е немски физик.Роден е на 27 март 1845 г. в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт, а после се премества в Цюрих. Завършва Цюрихската политехника (1866) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрасен от него) и защитава дисертация на тема "Изследвания на газовете". През 1870 г. придружава Кунт като негов асистент във Вюрцбург и публикува във вюрцбургските "Анали на физиката и химията" първото си научно изследване.
Става професор по физика в Страсбург (1876 - 1879), след това - професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 - 1888). В периода (1888 - 1900) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран там за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие — Х-лъчите.
Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.
Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.
Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва електромагнитни вълни. Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията на веществото на анода и използвано за изследването му.
Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.