Всички романси за любовта са започвали с глътка вино. И са завършвали. Леело се е много преди хората да се научат да пишат, поливало е битки и празници, върхове и падения. На империи, на нации, на животи. Виното е по-старо от писаната ни история и дори от самото човечество. Ставало е от само себе си много преди човекът да открие, че може да се опива от него и да опитомява лозата.
За новия човек виненото летоброене започва едва със заселването на средиземноморските земи от финикийците около 1100 г. пр. Хр. и от гърците 350 години по-късно. На папируси, рисунки и надгробни плочи от тази епоха човекът е изобразен почти винаги с чаша от тази възхитителна напитка в ръка. Независимо дали работи, воюва, обича, плаче, или празнува. Приблизително тогава виното достига до земите, които по-късно ще се превърнат в истинската му родина – Италия, Франция и Испания. Първите лозарски масиви се появяват и по бреговете на Черно море при траките, в Северна Америка, Южна Испания, Прованс (Франция) и Сицилия.
Историята на виното и винопроизводството е толкова стара, колкото е и човешката цивилизация. Притчи, приказки и разкази изобилстват за това как за първи път е открито то. Един от тях разказва за митичен персийски цар ,наричан Jamsheed, в чийто двор гроздето било съхранявано в делви за консумация извън сезона. Една делва била изхвърлена, защото сокът загубил своята сладост и бил смятан за отровен. А една от жените от царския харем страдала от остро главоболие и се опитала да отнеме живота си с така наречената отрова. Тя заспала, а след като се събудила, главоболието й било изчезнало, тя се чувствала освежена. Разказала на всеки за чудотворния лек и за странния път на опиянението до „изцелението“. Последвало първото голямо количество, произведено от тази напитка.
Писмени паметници разказват как в Мала Азия (вероятно на територията на съвременния Анадол или Грузия) съхранявали гроздето в големи съдове, където то се притискало от собственото си тегло. Полученият сок започвал да ферментира и така открили непозната напитка, която доставила удоволствие на много хора.
Големите цивилизации на Древна Гърция и Рим са проследили назад във времето праисторията на виното с подобни легенди за неговото откриване. Папируси, рисунки и винени листи от Древен Египет разказват много истории за виното. Върху делвите записвали реколтата, лозето и винопроизводителя. Вавилонците въвели закони, които да регулират функционирането на пазарите за вино.
Култивирането на лозата е своеобразна революция в историята на тази Божия, както я наричали, напитка
Археолозите могат да кажат дали гроздовите семки, намерени на мястото на древни селища, са от диви или култивирани лози. Най-ранните гроздови семки от култивирана лоза са датирани от около 7000 години и са открити в Кавказ в източния край на Черно море, там, където сега е Анадолската част от Турция и Грузия, в район, подходящ за отглеждането на грозде.
В Древна Елада и Рим
Древните гърци, а по-късно римляните, възприемали правенето на вино като важна част от живота си. Затова те имат голяма роля в разпространението му. Докато в други части на света, където е имало основно диви лози, като Персия, Индия и Китай, виното не е оставило трайна следа. В Елада Дионис е важна фигура, тъй както е Бакхус за римляните.
Виното в световните религии
Най-значимо е използването на вино в Евхаристията като символ на кръвта на Христос и на самия живот. Съществуват многобройни препратки към виното в цялата Библия. Ной е описан като първия пияница, а в рамките на Стария завет виното е символ на просперитет. Христовото първо чудо е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана. Лекарствената мощ на виното е била призната от свети Петър, който увещава Тимотей: "Да не пиеш повече вода, но употребявай малко вино за стомаха си".
Виното е неразривно свързано с християнството, а също представлява и основна част от ритуала на юдаизма. То обаче е забранено в мюсюлманската религия.
Точно когато бъдещето на виното изглеждало светло, се появява заплахата от филоксера в средата на ХІХ век. Той се развива в корените на лозата, като в крайна сметка ги унищожава. Тя бива пренесена случайно от Северна Америка с развитието на корабоплаването, с нарасналите темпове на стокообмен между Новия свят и Европа. Филоксерата остава постоянна заплаха и до днес. През 1992 г. д-р Серж Рено обърнал внимание, че хората във Франция по-рядко страдат от сърдечни заболявания в сравнение с тези от Северна Европа, въпреки че нямало разлика в количеството наситени мазнини в храната и на двете групи. Той нарекъл това „френския парадокс” и го отдал на средиземноморската диета и най-вече на червеното вино.
По нашите земи
Смята се, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Началото на производството му поставят траките. Те са смятани за едни от най-добрите винари в античността. Много от предположенията за това кой поставя началото на винопроизводството са свързани именно с тях. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища. Според Омир най-популярното вино било ароматното и тежко вино от Маронея, град в тогавашна Тракия, което Одисей използвал, за да упои циклопите, преди да забие копие в окото на Огрето.
“In vino veritas” (“Във виното е истината”)
гласи една от най-популярните латински сентенции. И вероятно мъдростта се крие не само във факта, че когато си пийне, човек е склонен да говори направо, без недомлъвки и лъжи. Тази природна течност, консумирана в малки количества, е полезна и заради съставките, и заради начина на живот, който води човек покрай виното. Не случайно с вино се преливат гробовете на починалите, с вино се черпи за хубавите празници, белязващи живота ни. Всеки сам търси своята истина – със или без помощта на упойващата омая на божията напитка. И все пак дни преди празника на виното нека отдадем заслужената му слава да бъде напитката на любовта. Наздраве за хубавите моменти, които ще дойдат в дните ни и които ще изживеем заедно – опиянени с мярка, доза лудост и любов!
Ели Маринова