Постоянно сме потопени в шумна среда. За вреден считаме само силните звуци, които буквално създават болка в ушите ни, накърняват съня ни или пребиваваме в среда със силни вибрации заради шума. Само, че вреден може да е и останалият шум. Човекът подсъзнателно реагира на шума като в обстановка на опасност. Предците ни са оцелявали и благодарение на тази своя чувствителност – по шумовете са се ориентирали за наличието на грозяща ги опасност и при усещането на такава, целият им организъм се е мобилизирал за справянето с нея или за избягването ѝ.
За старта на това мобилизиране на тялото допринася отделянето на хормоните на стреса – адреналин и норадреналин, а когато се налага преминаване в "бойна готовност" – се синтезира и кортизол. Това се случва и при по-продължителен шум. При тази промяна на хормоналния фон организмът метаболизмът на организма преминава на съвсем друго ниво. Създава се известен хаос, пренатоварване на някои системи и процеси. Постоянното по-високо излъчване на адреналин, норадреналин и кортизол неминуемо удря по функциите на някои органи и именната система. Те не просто потискат защитните ни сили, вследствие на което ставаме податливи на инфекции, но се отключват процеси, които довеждат до хронични оплаквания като синдром на раздразненото черво, главоболие, безсъние, високо кръвно налягане, стерилитет и дори до автоимунни болести. Изследванията са натрупали завидни данни за негативното въздействие на шума върху здравето. Например живеещите в близост до летище или оживена градска артерия страдат много по-често от сърдечносъдови заболявания, включително и инсулт. При тези хора продължителността на живота е по-кратка.
Всеки 10 излишни децибела увеличават риска от 7 до 17%. Постоянният шум от 55 децибела – какъвто издава по-евтиния или по-стар абсорбатор или хладилник, но също така и оживената улица или разговор – може да предизвика повишаване на кръвното налягане или получаването на сърдечен пристъп. Изследователи от Университета Корнел установяват, че при жените, работещи в офиси от отворен тип, нюзрум, концентрацията на кортизол в кръвта е по-висока. Същевременно мотивацията за работа е по-ниска. При 20 научни изследвания за отражението на шума при деца, живеещи на оживени места, се установява, че те изостават в развитието си в сравнение с връстниците си. Това се касае относно способностите им да четат, ползват речта и развитието на паметта.
Екипът на проф. Стивън Стансфилд от Лондонския университет „Кралица Мери“ изчислява, че усилването на шума с 5 децибела състарява децата и на календарната възраст 5 години, тяхната биологична е с два месеца повече. Всеки допълнителни 5 децибела шум след 45 носи и два милиметра допълнително за обиколката на талията, констатират шведски учени. Тишината, обратно, оказва се, че лекува. Два часа тишина на ден при лабораторни мишки в експеримент им е донесло нови клетки в хипокампа. А тази част от сивото вещество в мозъка ни играе ключова роля за управлението на информацията, постъпваща отвсякъде в организма ни и формирането на памет и когнитивните ни способности. Тя участва и във формирането на мотивация и възникването на агресия.
puls.bg
Четете още: Защо е вредно да тренирате с увит около талията найлон?