Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая. Това бях прочела в интернет, когато реших, че непременно искам да ги видя. Използвах първото пътуване в района и поехме за село Бели пласт. Дотук добре, но по пътя нямаше нито една кафява табела и когато пресякохме селото по дължина и се оказахме сред нищото, предположих (и с право), че сме ги пропуснали някъде по пътя. Върнахме се в селото с идеята, че местните ще ни упътят. За съжаление това се оказа много трудно, защото в следобедната мараня улиците бяха пусти, а единствените възрастни хора, които седяха на скамейка пред дома си говореха само турски. Усмихваха ни се любезно, но разговор не се получи...
Високи са по 2 метра и половина. Толкова е и ширината на шапките им. Пънчетата имат розов оттенък заради минерала клоиноптилолит. Зеленият цвят на шапките се дължи на друг минерал – селадонит. Други минерали придават още разнообразни оттенъци – сиви и черни петна по пънчетата.
Гъбите са се оформили преди много време – още през палеогена. Образували са се вследствие на вулканична подводна дейност, когато тук е било дъното на море. След оттеглянето на водата, дъждът, слънцето и вятърът са свършили фината работа и са дооформили образуванията в днешния им вид. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и до обарзуването на формата на гъба. Местността е обявена за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.
Легендата Според легендата, която ни разказа по-късно една любезна сервитьорка в крайпътно заведение, каменните гъби са дъщерите на въглищаря Радуил. Въглищарят живеел в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река, да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой каквото намери - дървета, камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.
Най-близкият приятел на водача хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Същото се повторило и с другите две сестри. Преди да покоси главата на последното девойче, тя сама се превърнала в камък. Ужасен, понечил да избяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. И днес хората наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе. Марица Гърдева