Кой е св. Андрей
Св. Андрей е най-видният проповедник на християнството в станалите по-късно български земи по Черноморието и брат на св. апостол Петър. Той е наричан от църквата Първозвани, понеже е първият от дванайсетте апостоли, повикан да тръгне след Иисус Христос. Когато апостолите се разпръскват по света, за да проповядват христовото учение, Андрей се отправя през Елада и тракийското крайбрежие на Черно море, за да стигне до териториите на днешните Украйна и Русия, наричани тогава Скития. По време на своето движение той увлича със себе си хиляди нови последователи на християнството. По-късно той се завръща в римската провинция Елада и се установява в град Патра. Неговата проповедническа дейност събужда недоволството на местните власти, които го осъждат на смърт. Последователите му, разярени от неговата присъда, организират бунт, за да освободят своя учител. Св. Андрей заповядва на своите ученици да се откажат от идеята за мъст и да не пречат на мъченическата му гибел. На следващия ден е разпънат на кръст с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев кръст”. Св. апостол Андрей се смята за апостол на всички православни християни, защото именно той ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на светеца са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес. След падането на Източната римска империя през 1453 година русите, в чиито земи е проповядвал апостол Андрей, го посочват като покровител на своята държава. На 30 ноември имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка.
Андреевден в народната традиция
Подобно на повечето църковни празници, Андреевден е възприел много от предходни езически вярвания, свързани с последователността на сезоните. Той спада към зимния празничен цикъл. В народните обичаи символизира началото на зимата. От днешна гледна точка това е странно, защото според народното вярване именно от този празник денят започва да нараства - макар и колкото зърно. В някои региони на страната 30 ноември е наричан Едринден или Едрей. Традициите, свързани с Андреевден, представляват пъстра мозайка от християнски ритуали, езическа обредност и народни суеверия. Всички те обаче са събрани около надеждата за една по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година.
Главният символ на Андреевден са зърнените храни, които задължително фигурират на празничната трапеза. През нощта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в домакинството трябва да опитат от храната, дори и домашните животни. На сутринта сварените зърна се хвърлят в комина. Този обред се тълкува като израз на надеждата посевите догодина да станат по-високи. С Андреевден е свързано и още едно народно вярване, което илюстрира надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал своята нива. Разгневен, той уловил дивия звяр и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите студени нощи. В тази връзка, когато на сутринта се хвърлят зърната в комина, трябва да бъдат изречени думите: „На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. Поради тази причина едно от много названия на Андреевден в страната е Мечкинден.
Какво да сервираме на празничната вечеря
Тъй като празникът се провежда в рамките на Коледните пости, всичко на трапезата трябва да бъде постно. Според народните обичаи по време на празничната вечеря задължително трябва да бъде сервирана варена царевица, която може да се подправи с масло или сол. Не по-малко важна е и прясната обредна пита. Тя трябва да се омеси от стопанката на къщата точно преди празничната вечеря. В народните вярвания липсват изисквания към тестото, с което ще бъде омесена. Единственото важно условие е върху питката да бъде оформен Андреев кръст. Тя се поставя на трапезата, като при започване на вечерята се разчупва от най-възрастния член на семейството.
Като основното ястие на Андреевден обикновено се сервира яхния с фасул и булгур. За приготвянето й са необходими 500 г фасул, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен и сол на вкус. Бобът се сварява с чушките, морковите, доматеното пюре, джоджена и сол на вкус с повече вода. Отделно булгурът се запържва в маслото, след което се изсипва в тавичка. Върху него се сипва свареният боб и се залива с 3 чаени чаши бульон от варенето на боба. Ръси се с червен пипер и се пече, докато остане на мазнина. На трапезата трябва да присъстват и варено жито и просо. Те може да се подправят със захар и канела. За по-добър вкус е позволено да се прибавят и орехи. Сварените и подправени зърна се поставят в обща чиния, от която си сипват всички на масата.
Приетият десерт за празника е тиква с мед и орехи. За да бъде приготвено ястието, са необходими 800 г тиква, 6 с.л. мед, 50 г орехи и 1 супена лъжица канела. Тиквата се почиства от семките и кората и се нарязва на едри кубчета. След това се поставя в тавичка и се залива с вода, за да може течността да покрие един пръст от дъното на съда. Тиквата се поръсва с мед, канела и смлени орехи, след което се пече до пълно омекване.
По материала работи: Андрей Андреев