Православната църква отбелязва днес Велика събота. Това е последният ден от Страстната седмица, който предшества Великден.
Днес е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите.
Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечер плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. С кръстната си смърт Спасителят изкупува греховете на човечеството и отново отваря райските двери. Това се случва на следващия ден - в неделята на Великден.
В Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразяват почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия и хлябове за празничната трапеза. Днес също могат да се боядисват яйца.
В полунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с "Христос Возкресе! - Воистина возкресе!". Църквата се обикаля 3 пъти със свещ, запалена с Благодатния огън, донесен от Йерусалим. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи утре - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.