По времето на соца в държавния и партиен орган тогава – в. „Работническо дело“, излезе една статия, посветена на народните празници и обичаи. В нея авторът – не съм запомнил името му, за радост (не е необходимо човек да обременява мозъка си с такива дребни нещица), критикуваше от марксистко-ленинска гледна точка всички народни празници – като се почне от Рождество и Възкресение по църковному (по онова време само Коледа и Великден) и се стигне до имените дни. Мотивът срещу празниците бе железен като юмрук: когато социалистическите труженици се събирали на празнични трапези вечерта, се заседявали до късно, употребявали алкохол, на другия ден падала производителността на труда и народното стопанство губело...
Днес на подобни „мъдри“ мисли можем само да се усмихнем – слава Богу, никой вече не си позволява да говори и пише такива точно врели-некипели. Защото ако има нещо, което ние, българите, трябва да тачим и да пазим като зеницата на окото си, това е родната история и родния бит и култура. Те са в основата на духа, който ни е съхранил като нация през всичките нелеки години и векове обществено-политически катаклизми. Всеки от народните празници и обичаи - пак като се почне от Рождество и Възкресение и се стигне до имените дни, е частица от духовната ни същност. Нещо, което се предава от поколение на поколение и ни прави самобитни, уникални във Вселената. Всеки празник е своеобразна магия. Не прави изключение и днешният голям християнски и народен празник – Еньовден. И както и другите големи наши празници, тук също имаме християнска и народна традиция. Те обаче са вплетени същностно една в друга и не е правилно да бъдат разделяни.
На 24 юни християнската църква отбелязва рождеството на Йоан Кръстител, известен още като Предтеча, тъй като предсказва идването на месията Исус Христос и после го кръщава във водите на река Йордан. Народът пък е опазил обичаите за Еньовден, празникът на билките.
Пак по стара народна традиция днес мнозина българи са именици – празнуват мъжете, жените и децата с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яна, Яни, Янина, Янка, Янко, Янчо. Според други източници пък празник имат още Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Диян, Деяна, Дияна, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Яниса, Янислав, Янислава, Янита...
В народния календар Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, което определя и обичаите и ритуалите да са свързани с култа към небесното светило, който пък има езически корени. Народът вярва, че с идването на този ден всъщност започва далечното начало на зимата, затова и се казва, че Еньо си намята кожуха и отива за сняг.
На Еньовден небесните светила полудяват. В полунощ срещу празника се отваря небето и стават чудеса, а сънищата имат пророческа сила. Вярва се, че където има скрито имане, от мястото излиза син пламък.
Има поверие, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който го види, ще бъде здрав през цялата година. Народът казва, че по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината.
Друго основно вярване е свързано с брането на билки рано сутринта на Еньовден. На този ден слънцето се окъпва във водите, после се отърсва и росата, която пада, има лековита сила. Затова е прието и отъркалването в росната ливада за здраве. Ако не, трябва сутринта поне да се окъпеш с хладка течаща вода.
Билки обикновено събират жени, млади моми, знахарки, баячки. Традицията повелява да се наберат 77 билки и половина. Първите лекуват 77 определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка, никой не знае, тя се бере със затворени очи, наслука. Билките се правят на китки и се закачат да се сушат у дома, за да се ползват през цялата година.
Тук е мястото да кажем, че колкото и да е напреднала в познанията си, традиционната медицина не отрича лечението с билки. Напротив, понякога там, където медицината е непосилна да се намеси, на помощ идва народното лечение. Всеки от нас знае и помни поне една-две бабешки рецепти, които наистина лекуват. Да не говорим, че понякога го правят по-добре и от антибиотиците...
А че има магия в този празник, говори и вярването, че тревите и билките, събрани на Еньовден, имат не само лечебна, но и магическа сила. Например момите, които страдат от несподелена любов, трябва да пият отвара от тинтява, комунига, вратига, чернотрън, тъжец, пелин. Народът вярва, че еньовските билки имат силата да лекуват безплодие, както и да прогонват злите духове. Чер трън, еньовче, вратига и комунига, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза се използват за лек през цялата година.
На Еньовден се изпълнява интересен обичай - Еньова буля. В тази роля се превъплъщава момиченце на 3 – 4 години. Обличат го в булчински одежди, с червено було, и момите го разнасят из нивите, за да бъде плодородна земята. После девойките гадаят за женитба, като Еньовата буля вади китките на момите от водата, където са оставени предната вечер.
Легендата за Еньова буля Много отдавна, в китно село между двама млади – Еньо и Стана, пламнала голяма любов. Бащата на хубавицата Стана бил богат и опак човек. Нехаещ за чувствата на чедото си, един ден той се прибрал вкъщи с новината, че е намерил достоен мъж на Стана. Не го трогнали нито сълзите, нито молбите на дъщеря му. Дошъл денят на сватбата. Дошли тежки сватбари от съседното село да вземат Стана. Кахърна, младоженката ги последвала по пътя към съседното село, където била и къщата на младоженеца. Но когато наближили река Тунджа, нещо в Стана се пречупило. Хвърлила настрана булото бъдещата младоженка и се хвърлила в бурните води на придошлата река. Реката я погълнала и никога не върнала тялото на нещастната Стана.
Обичаят Еньова буля се изпълнява и до днес.
Когато се разчуло за нещастието и Еньо разбрал за гибелта на обичната си Стана, се поболял. Здравият като канара мъж за една нощ легнал на легло. Цели девет години се залежал Еньо на одъра, повален от любовна мъка. Постелките под него изгнили, къщата му се разпаднала, нивите му пустеели, стоката измряла ненахранена. Дори кладенецът на двора му пресъхнал.
Сломена от мъката на брат си, сестрата на Еньо се чудела как да отнеме поне част от болката му. Започнала се десета година от трагичната раздяла на влюбените. Сестрата на Еньо взела още недотъканото платно от стана, вързала на кръст точилката. Преметнала платното над точилката, а по средата с детски повой вързала. Нагиздила го с женски дрехи и му сложила булчинско було.
Отнесла куклата при обичния си брат Еньо и му рекла: „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! “. Отворил очи Еньо, видял обичната си Станка, олекнало му на душата и... издъхнал щастлив.
Отворило се небето и проливен дъжд се изсипал. Напоил треви, поляни и гори. Нивите отново се раззеленили, а добитъкът излязъл на паша. Природата се събудила за нов живот, преродена. От там идва и обичаят на Еньовден момите да правят Еньова буля.
Тонизираща напитка от билки (по рецепта от Студийския манастир) 5 - 6 листенца от мента 7 - 8 листенца от маточина 10 листенца от малини/къпини 4 - 5 листенца от коприва, сухи 10 листенца от роза 6 - 7 плодчета шипка 1/2 ч. л. семена от чимен или копър семена от анасон 1 л вода резенчета лимон
Подправките се сипват в тенджера. Заливат се с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.
Юлиян Атанасов
Снимки Пламен Гутинов