Празникът е посветен на християнските светци мъченици. В народна традиция обаче е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.
Народните вярвания за празника са във връзка с общата представа за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските дейности. Това обредно гадание не е нищо друго, освен инициален тип магия: нещо, което се случва през определен период ще се случи през цялата година. Така се предвижда бъдещото благополучие. За благоприятен изход е ритуалното ходене на гости, изразяващо почит и уважение (по-млади към по-стари, т.е. към предците).
Раздаването на пити и вино също има обреден характер - на жертвоприношение. В езическия план на обредността започващият пост (лишаване) е отрицателна магия, призоваваща плодородието. Тя е основана на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е равен на временна смърт, която ще предизвика новото раждане. Така магически се осигурява богата реколта и успех в аграрната дейност през бъдещия цикъл.
От 1993 година 1 август се чества и като ден на градинаря. Градинарите също си имат свой светец-закрилник, това е Свети мъченик Фока. Свети Фока е наричан градинар, защото си направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да ги взимат всички нуждаещи се минувачи.
Понеже се отличавал с голяма любов към ближните, Свети Фока благоустроявал повече духовната градина, отколкото материалната; процъфтявайки с благочестие и питаейки в сърцето си чисти мисли, той принасял плодове на добродетелите, така че неговата свята душа наистина можела да се нарече градина на Светия Дух.