Не мога да се закълна, че популярната фраза на Ърнест Хемингуей от „Старецът и морето“ – „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“, е съвсем вярна. Просто защото не вярвам на измисленото деление на местообиталищата на хората на провинции и не-такива.
МОРЕТО
За много от живеещите до бреговете му то е част от тапетите. Даденост, която знаем, че е ей там, зад оня висок блок.
За хората от вътрешността на страната често то е една чудесна възможност да прекарат приятна разхлаждаща почивка със семейството, с любимия. А защо не и да си намерят гадже за седмица. През лятото.
За моряците е път и съдба.
За хората с артистична душа морето е потреба. Отдушник. Необходимост и муза. И само те знаят как изглежда, как ухае, как се сърди, как се променя, оцветява.
Казват, че причината толкова много хора да обичат морето е уникалният му талант да ни кара да останем насаме със себе си и да мислим за нещата, които обичаме.
Международният ден на Черно море 31 октомври 2015 г. отбелязва деветнадесетата годишнина от подписването на Стратегическия план за Черно море.
Този план е олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето и надежда за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му. Празник на посветените и неуморните усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда. Въпреки някои признаци на подобрение, мнозина живеещи по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето Черно море.
Да казваме всеки път колко е мръсно нашето море и колко лазурни бреговете на съседните морета, е твърде несериозно. Да, това е напълно вероятно да е истина. Съветвам обаче именно тези ентусиазирани мърморковци да направят една късно зимна и ранно пролетна разходка по бреговете на Черно море, за да видят с очите си как е успяло да се самопречисти от боклуците и човешката намеса през лятото.
Колко мръсно е Черно море?
Морето ни събира индустриалните и битовите отпадъци от огромен водосборен басейн, включващ почти цяла Европа и Руската равнина. Черно море е силно натоварено с азотни и фосфорни съединения, нефтопродукти, тежки метали и някои химически отпадъци. В резултат на силното натоварване с биогенни елементи след 70-те години на ХХ век най-сериозният и дългосрочен проблем на Черно море е еутрофикацията, която е най-силно изразена в крайбрежните райони на северозападната и западната му част. Допълнителна тежест е присъствието на сероводород в целия долен слой на Черно море, така то представлява най-големият безкислороден басейн в света. Вследствие на това 87 % от неговия обем е лишен от живот (с изключение на анаеробните бактерии).
Какво можем да направим ние, за да дадем своя дан за чистотата на Черно море?
Да почистваме отпадъците си, преди да си тръгнем от плажа. Да научим и децата си на това.
Да засадим дървета, храсти и цветя в общите пространства около дома си. Дърветата са най-сигурното средство за филтриране на отпадъци и води преди постъпването им във водните обекти.
Да се опитаме да съхраняваме водата. По-кратко - под душа. Чешмата спряна, докато си мием зъбите и чиниите.
Да не да изливаме мазнини, бои или химикали в канала или в тоалетната.
Да си носим чанта за многократна употреба, когато отиваме да пазаруваме. Така няма да се налага да пилеем разточително много найлонови торбички.
Предлагаме ви една кратна фото-разходка из различните настроения на морето – и лазурно, и ласкаво, и сърдито, и замърсено. Благословени сме дори само за това, че живеем до бреговете му. Че можем да релаксираме до вълните му – там, където чистата прана енергия е най-силна, там, където се срещат две от стихиите – въздух и вода. Честит празник, море!
ЕЛИ МАРИНОВА