Празнуваме Петковден!

Празникът в чест на света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В периода от Петковден до Димитровден народната традиция забранява на жените да кроят и шият дрехи за своите близки. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми. На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лятото работници – ратаи, овчари и надничари. От Петковден започват семейно-родовите чествания, около празничната трапеза се събира целият род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител и на родовия светец, който пази и покровителства домакинството, имота и стоката. С Петковден започва обикновено есенната сеитба. В християнската митология света Петка се почита и като закрилница на децата. 

В деня на св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина - закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекадява се хлябът, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора се наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.

На днешния ден се гадае за зимата: ако на Петковден е студено, зимата ще е мека. Ако листата на дърветата окапят до Петковден, зимата ще е люта.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са и? десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименувана и църквата в Рупите, издигната от Ванга.

Повод да почерпят имат: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.