Престрелка, килъри, дилъри, мутри... Всичко това синтезира творческата кариера на Димитър Желязков, известен като Митьо Очите. От няколко месеца тази фигура от ъндърграунда буквално излиза от всички възможни медийни източници: телевизии, радиа, сайтове, вестници...
Ако чужденец проследи публикациите в медиите, ще остане с впечатлението, че това е някакъв наш национален герой. Толкова се преекспонира стрелбата по него и здравословното му състояние.
Без мярка ни засипва информация за това как и къде ще се лекува, за имотите и парите му, за връзките с този и онзи, подробности от автобиографията му и какво ли още не.
Надяваме се, че тези словоизлияния не целят да забравим кой е всъщност Митьо Очите.
Не е редно да се критикуват колегите. Но това, че гръмнатият наркобос ще се лекува в Турция, не е новината на деня. А преекспонирането на тази фигура от подземния свят, макар и сигурно да носи някакви реални ползи на определени средства за масова информация, не е нито повод за гордост, нито начин за демонстриране на професионализъм.
Нека да е жив и здрав Митьо Очите, да си харчи милионите, но да не ни занимават с неговата (недотам скромна) личност.
В България се случват неща, които в пъти са по-важни от каквото и да е, случило се край него.
Има хора, направили много и хубави неща за страната ни, но те си остават неизвестни, защото няма екшън-тръпка в живота им.
Въобще негативизмът по схемата “Лошата новина е всъщност добрата новина” е заслепил мнозина, а най-лошото е, че читатели, зрители и слушатели търсят именно това.
И ми става страшно! А от Митьо Очите не ви ли писна???