Физическата активност е тясно свързана с намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и диабет, но връзката ѝ с психичното здраве остава неясна.
В изследване, публикувано в Lancet Psychiatry, група от учени проучват ефектите от различни типове упражнения, тяхната продължителност, честота и интезитет върху качеството на живот на хора, оплакващи се от стрес, депресия и емоционални проблеми.
Разглеждайки 1 237 194 случаи, данните за които са извлечени от Центровете за контрол на заболяванията и превенция на поведенческите рискови фактори, публикацията се явява един от най-обширните и детайлни анализи на съответната тема.
Понеже не става въпрос за рандомизирано контролирано проучване, д-р Адам Чероуд и неговите колеги не могат да установят причинно-следствена връзка между физическата активност и психичното здраве, но благодарение на използваните регресивни статистически методи, могат да се забележат някои интересни тенденции.
Такава тенденция например е силната функционална зависимост между отборните спортове и повишаването на качеството на живот на хора, страдащи от една или друга форма на душевен дискомфорт. По-конкретно, хора, които са играли футбол и баскетбол, се отличават с 22% по-добри дни от към качество на вътрешните им състояния, в сравнение с тези, които не спортуват.
Социалният фактор, който присъства също така и при активности като карането на колело (21,6%), аеробиката и фитнеса (20,1%), играе съществена роля за позитивните нагласи на спортуващите. Процентите намаляват, когато става въпрос за по-индивидуални дейности. Например, хората, които се справят с проблемите си, ангажирайки се редовно с домакинска работа, водят живот с 11% по-малко дни, натоварени от някакъв емоционален проблем.
Нужно е обаче да се спомене, че по-дългите и интензивни упражнения не водят задължително до по-добри ментални резултати. Позитивна връзка е засечена при упражнения, които траят между 30 и 60 минути, докато при тези с продължителност 90 минути не е отчетена такава полза.