По стечение на обстоятелствата посетих Казанлък – град, който освен като столица на розобера се оказа в последните години и исторически център на България предвид огромния брой разкрити светилища на древните траки. Очевидно, миналото ни не е точно такова, каквото го четем в учебниците. Огромните заслуги на покойния проф. Георги Китов и плеяда други археолози представят нещата в съвсем друга светлина, в която славяни и прабългари нямат почти нищо общо с това, което сме.
Първоначалният шок дойде след ДНК тестове,
според които близо 3/4 от гените ни са балкански и общи с тези на траките. Същата генетична информация е характерна за народи от Апенините, Алпите и Иберийския полуостров. Това поне ни казаха двама екскурзоводи в Долината на тракийските царе – популярното наименование, отразяващо изключително високата концентрация и разнообразие на паметници на тракийската култура в Казанлъшката котловина. Резултатите идват буквално преди дни от американската лаборатория Family Tree DNA. Екипът учени е установил, че Балканският полуостров се обитава от хомогенно автохтонно население от хиляди години – независимо от миграциите на прабългари и твърденията за славянско присъствие. И всъщност не се появяваме в историята от 681 г., а много преди това.
Дали Годината на хана е избрана полит коректно,
тепърва предстои да се каже. Но споменатите от мен гидове посочиха тревожния факт, че генетични изследвания на траки и българи, както и разкопки на древни светилища в годините на „социализма“, не са правени предвид договорка между нашето и гръцкото правителство. Южните ни съседи дълго време се биеха в гърдите като древна раса, а едва сега се оказва, че имат твърде малко с елините. А ние сме се срамували да посочим, че сме най-древната цивилизация на континента. Което така или иначе се подозираше и от разкритията във Варненския халколитен некропол.
Обширната тема с произхода
обаче я оставям на историци, генетици и прочие експерти. Дано има учени със съвест, които в крайна сметка наистина да дадат коректно обяснение за българския произход. Важното обаче е друго – траките в определен момент изчезват от нашите земи и това приблизително съвпада с римските нашествия. Надали има нещо трансцедентално в това „изчезване“ на толкова много хора, по-вероятно е да става въпрос за сериозна миграция. Но и тук последната дума имат специалистите.
А самите траки очевидно са имали знания,
които по нищо не отстъпват на шумери и догони. Навремето ни пълнеха главите с космогонията на тези две цивилизации. Тук, по нашите земи, е имало къде-къде повече информация както за земното, така и за космическото. Край Казанлък племената още преди фараоните са знаели за зимното и лятното слънцестоене. Тракийски мегалит край с. Бузово е датиран преди третото хилядолетие преди Христа и святото място се нарича Слънчевата врата на богинята. Смятана е от траките като врата към отвъдното. Заради десетките легенди, свързани с мегалита, всяка година на пролетното и есенното равноденствие, както и при лятното и зимното слънцестоене, се събират стотици почитатели на природните феномени.
Докато в Големия адронен колайдер в ЦЕРН
едва от няколко години диплят античастици, които може би са структурни за паралелен свят на нашия, древните траки са твърдели, че подобно място съществува и то е огледално на нашето. Е, обяснението не идва с физически параметри и термини, но погребалните церемонии са свързани именно с това виждане на нашите прадеди. Правенето на маски e начин и форма за създаване на необходимата асиметрия при взаимното проникване между световете. Тя идва чрез въвеждането и на асиметрични персонажи. В този смисъл и популярната златна маска на Терес е асиметрична. Тя е открита в с. Шипка и вместо отговори дава повече въпроси. Направена е с индивидуални черти, от масивно 23-каратово злато и тежи около 670 г. Находката няма аналог.
Знания в областта на звуковата акустика
допълват културния шок. Космосът вибрира, а вибрациите са звуци – това е заложено във всички строежи на прадедите ни. Проф. Валерия Фол преди 2 г. установява, че светилищата в Долината на тракийските царе имат неподозирани свойства. Тук изплува и фигурата на Орфей, но, уви – не може да се каже нещо конкретно, защото история и мистицизъм отново си подават ръка. Можем още много да пишем за откритията в последните години, но най-важното е, че очевидно светът ни в миналото не е такъв, какъвто ни го натрапват. А в него има твърде много от бъдещето.
Борис Проданов
Още по темата: За 16–ти път връчиха наградите за журналистика на БАРМ