Цветоусещането е физилогична способност на окото, чрез която виждаме цветовете. В ретина на човешкото окото има два вида рецепторни клетки, наречени фоторецептори - пръчици и колбички. Пръчиците отговарят за нощното зрение, тъй като са по-чувствителни към светлината и не реагират на цветовете. Колбичките са онези фоторецептори, благодарение на които виждаме цветно. Те притежават цветоразличителни свойства, като към различните цветове имат различна чувствителност. Колбичките имат по-голяма разделителна способност от пръчиците и са съсредоточени най-вече в макулата (онази чат от ретина, с чиято помощ четем, определяме цветовете и формата на предметите около нас).
Цветоусещането е способността на зрителната система да възприема дразнения на лъчи с различна дължина на вълната, като в резултат на това се появява субективното усещане за цвят. Слънчевата светлина не е хомогенна, а се състои от лъчи с различна дължина на вълната. Основни са тези цветове, при смесването, на които в съответните пропорции се получават всички останали цветове. Това са червеният, зеленият и синият.Падайки върху материи от различно естество, част от светлината се отразява, поглъща или преминава през тях в различна степен. Цветът на даден предмет зависи от това кои от лъчите се отразяват и в каква степен.
Има различни нарушения на цветното зрение. Повечето нарушения на цветоусещането са свързани с това страдащите хора да не могат да различават нюанси на даден цвят или изобщо да не виждат даден свят. Най-често срещаният недостиг на цветното зрение е за зеления и червения цвят, като хората с проблем при възприятието на червения цвят не го възприемат дори да е много наситен. Например такива пациенти не могат да видят в мъгливо време задните светлини на намиращата се пред тях кола, те се виждат като черни. Съответно това е изключително опасно и не би трябвало такива хора да шофират.Много рядко се касае за т. нар. пълна цветна слепота, при която човек не може да различава никакви цветове и вижда черно-бяло и сивкави оттенъци, състояние наречено ахроматопсия.Степента на нарушено цветно виждане зависи от причината, която води до това състояние. Когато болестта е вродена, се засягат и двете очи, а когато е придобита - може да увреди само едното око.Причините за цветната слепота най-често са генетични. Касае се за мутация, която се предава Х-рецесивно от майката на синовете. Към вродените разстройства спадат следните видове:
Аномална трихомазия - тези пациенти виждат и трите основни цвята, но по-слабо от нормалните хора и понякога допускат грешки.
Дихромазия - възприемат се само два от основните цвята.
Монохромазия - тотална цветна слепота, когато засегнатите виждат цветовете като степени между черния и белия цвят.
Ахромазия - също тотална цветна слепота, но съпроводена и с други нарушения - намалена зителна острота, централен скотом, фотофобия и др.Заболявания или наранявания, които увреждат ретината или зрителния нерв също могат да причинят промяна в цветоусещането. Такива причини са: диабет, глаукома, множествена склероза, макулна дегенерация, болестта на Паркинсон, Алцхаймер, левкемия и др.
Как може да се определи дали един човек има проблеми с възприемането на цветовете?
Това става с помощта на т.нар. тестове на Ишихара. Тестът се състои от множество табла. На тези табла с помощта на точки в различни цветове са изобразени кръгове, в които обикновено има цифра. Целта на теста е да се видят цифрите, което при незасегнатите хора е лесно, но при болните или не се вижда изображението, или вместо две цифри се вижда една и т.н. Чрез тези табла могат да се установят всички разновидности на цветната слепота.Лечение за вродената цветна слепота няма. Като цяло това заболяване не застрашава зрението на човек и засегнатите се научават да живеят с него. Когато причината е друго заболяване, лекуването му води и до подобряване на състоянието.
puls.bg
Четете още: 70% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечно-съдови заболявания