Трябва ли да познаваме хората, които ни даряват органи?

Напоследък в общественото пространство започна дискусия дали пациентите с трансплантирани органи трябва да познават близките и семейството на донора. Инициативата дойде от хората, които живеят втори живот благодарение на огромния жест. Както е известно, в момента Законът за трансплантациите забранява категорично изнасянето на данни за донорите. Ето какво мислят варненци по този въпрос.

Анкетата подготви Александър Гълъбов Снимки Пламен Гутинов

 

Илиян Петков:

Нямам нищо против. И да познавам, и да не познавам човека, при всички положения ще съм му много благодарен. Но ако ми се наложи такава операция, не смятам да търся информация за донора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Борис Ялнъзов:

Естествено, че искам да познавам човека, който ми е спасил живота. Най-малкото ще седна на една маса с него и ще го почерпя с една ракия.

 

 

 

 

 

 

 

Петя Йовчева:

Смятам, че е по-удачно да познаваш този човек. Все пак той става част от теб.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиора Берберен:

Трудно е да се отговори еднозначно. Но ако този човек е жив, със сигурност ще искам да го познавам.

 

 

 

 

 

 

 

 

Лъчезар Лафазанов:

Ще искам да го познавам. Няма да се интересувам от това какъв човек е бил, но предпочитам да знам кой е спасил живота ми.

 

 

 

 

 

 

 

 

Виктория Георгиева:

След време сигурно ще искам да знам кой е бил, но като начало най-вероятно няма да се интересувам.

 

 

 

 

 

 

 

Соня Тодорова:

Това е много личен въпрос. Няма лесен отговор на този въпрос. Според мен всеки трябва да реши за себе си. Аз в този момент не знам как да отговоря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Денислав Вутев:

Лично за мен няма никакво значение. По-важно е въобще да не ти се налага да ти трансплантират органи. Но смятам, че е редно да познаваш донора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иван Костадинов:

Не, предпочитам да не знам нищо за този човек.