Честваме 138 г. от Съединението

На 6 септември България празнува 138-ата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението е обявено за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г., припомня радио Варна.

След Берлинския конгрес от 1878 година страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно населението там започва движение за обединение – през 1880 година е създаден Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да осъществи обединението.

В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 година, след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно с манифест княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.

Князът обявява новината за Съединението във Варна. Знаменитите събития са описани в писмо на първия митрополит на Варненска и Преславска епархия - митрополит Симеон, който става свидетел.

В началото на септември князът присъства на военни учения в Шумен. Новината за волята на народа България да се обедини го намира в летния му дворец Сандрово, днешен "Евксиноград". Той се запознава със събитията от телеграма.

Батенберг веднага иска да разбере кой оглавява временното правителство и така осъществява комуникация с Георги Странски по телеграфа.

Около 15 часа на шести септември от балкона на „Телеграфо-пощенската станция“ пред събралото се множество варненци князът оповестява събитията в Пловдив и подкрепа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Вечерта Батенберг се отправя към жп гара Варна, за да пътува до Русе и Търново. Слизайки от каретата, множеството го поема и го носи на ръце до вагона.

Влакът е окичен с цветя, сочат исторически данни.

По улиците на Варна тръгват шествия, като основна група тръгва от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), отправя се към площад „Мусала“ и старата жп гара Варна.

Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и войници. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и знамена, сочат исторически сведения.

На 5 април 1886 г. съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.