IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 26°
Морски бизнес
11:30 | 26 април 2022
Обновен: 03:32 | 30 юни 2022

Кашпа на "Карантината", не мини като саксии са! Рибарски улов се оказва

Понякога опасните боеприпаси попадат в траловете, но мъжете ги хвърлят на фарватера

По материала работи: Слав Велев
Кашпа на "Карантината", не мини като саксии са! Рибарски улов се оказва

Мина с борче краси рибарска къща на Карантината/Снимка: Цанко Цанев/24 часа

Варненски рибари са развили манията да си правят саксии за цветя от стари морски мини още от Втората световна война. Това пише варненският журналист и легендарен рибар Цанко Цанев в рубриката си "За риба с Цанко" за "24 часа". Един такъв съветски уред в момента е приютил щастливо борче пред една от бараките в рибарското селище Карантината. “Мини често попадат в траловете. Когато я видят в мрежата, рибарите внимателно я изнасят на линията на фарватера във Варненския залив, а това е линията, по която минават търговските кораби. Изсипват я обратно в морето внимателно, тъй като на това място дълбочината е голяма, и продължават да си ловят”, казва един от рибарите, който често се натъква на мини, докато хвърля мрежите.

Преди няколко години обаче един от колекционерите на мини станал свидетел на необикновено събитие. “Бях хванал една мина и реших да си я занеса до бараката, да направя още една саксия за цветя. Влязох за риба и когато излязох, не мога да си вляза вкъщи. Наоколо полиция, Гражданска защита, тълпа от хора. Някой от колегите е казал, че има мина. Военните дойдоха със специален камион с оловни стени и я сложиха вътре. А аз протестирах, че са ми взели мината незаконно. Закарали я на някакъв полигон и като я гръмнали, тя направила дупка с диаметър 5 метра. А аз си мислех, че е като другите, амортизирана от десетилетия стоене на дъното и безопасна”, признава рибарят.

“Бях дете, ловяхме с баща ми навътре в морето. По едно време гледаме нещо рогато плува до нас. Баща ми леко-леко запали лодката и тихическо се измъкнахме от мястото”, спомня си срещата с мина легендарният варненски рибар Агоп Агопов. Гладът е по-силен от трифазния ток, преповтаря известния рибарски лаф жител на Карантината. Щем- не щем, трябва да влизаме във водата заради хляба, добавя той. В средата на март - месец след началото на войната, стана ясно, че морски мини дрейфуват свободно в западната част на Черно море. Причината е, че бури са предизвикали скъсвания на кабелите, с които мините са прикрепени към котвите на кораби в пристанищата на Украйна, и теченията са ги отнесли.

На 18 март от българските ВМС обявиха, че няма опасност за рибарите по нашия бряг. На специален брифинг контраадмирал Кирил Михайлов каза, че се извършва детайлен анализ и денонощно следене на ситуацията, както и че се проверява всеки получен сигнал. Не закъсня и реакцията на Турция, която повиши нивото си на готовност на поделенията на сапьорите и други служби заради заплаха от плаващите мини. Три мини бяха открити на територията на Черно море - първата, близо до шелфа на Игнеада, близо до българската морска граница с Турция, втората близо до нос Галата край Варна, а третата до нос Мидия. Всички бяха обезвредени. “Най-голям е проблемът при нощно излизане на рибарските лодки, същото се отнася и до марките риболовни кораби. Пътуваме цяла нощ до местата, където има калкан, и можем да се натъкнем на мина”, оплаква се Емо Милев, собственик на малка флотилия.

През известно време мини от Втората световна война изскачат на различни места по нашето Черноморие. Откривани са дори във варненското пристанище, а за последно една подобна рогата бомба бе открита и гръмната на 100 метра от брега на “Корал”. Сегашните стари съветски мини, които застрашават корабоплаването и туризма, са били произведени преди 80 години и само Бог знае коя от тях може да гръмне и коя - не. Обикновено мините се взривяват, когато някой от роговете бъдат засегнати и вътре започва химическа реакция, след което следва взрив. Дори и рибарите любители по нашия бряг вече се оглеждат, тъй като замятането с някое по-тежко олово може да доведе до огромна по силата си взривна вълна. Мините в морето могат да са на дълбочини от 50 до 2,5 метра, което ги прави опасни и за плуващите туристи. Пуснаха списъка с разрешените водоеми за нощен риболов Риболовът през тъмната част на денонощието е разрешен от 1 април до 1 ноември. В заповедта на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури има нови моменти, които трябва добре да се знаят от любителите рибари. В Бургас тази година са разрешени езерото Вая и язовир “Порой” освен Мандра. От големите язовири са разрашени “Дъбника”, “Стамболийски”, “Жребчево”, “Студен краденец”, “Доспат”, “Въча”, “Цанков камък”, “Сопот”, “Горни Дъбник”, “Телиш”, “Бели Лом”, “Домлян”. Около София това са “Искър”, “Душанци” и “Огняново”. Важните в списъка са още “Копринка”, “Ястребино”, “Ивайловград”, “Тракиец”, “Малко Шарково” и “Тича”. Има разрешени и доста на брой по-малки язовири.

Определени са отделни участъци от река Дунав, които също са разрешени за риболов през тъмната част на денонощието. Подробен е списъкът със стари речни корита и баластриери. Нашествието на големи кефали продължава Пасажи с изчезналите през последните години оригинални морски кефали нахлуха от 2 месеца насам във Варненския залив. Първо рибите, които са от 1,2 кг нагоре, бяха наблюдавани да се движат около Шабла въпреки студената вода. “Гледах кефалите от скалите на Тюленово. Движеха се до самия бряг на дълбочина до коленете. Предполагам, че си търкаха очите да се освободят от зимната пелена”, обясняваше Емил Тодоров от Шабла. Подобно движение обаче си остава загадка и въпросът е дали кефалите са излизали от нашите реки, езера и пристанища, или идват от север. Според стари рибари причината за тяхното ранно придвижване са военните действия около Одеса. Това са руски кефали, твърдят те.

Мнозина се възползваха от гъстите пасажи и ловяха килограми на траене в пристанището. Някои бяха глобени с по 1000 лева, тъй като този метод се смята за бракониерски. Истинските очакват през май да ловят яко на дъно и на морски червей пришълците.

Автор: "За риба с Цанко", рубрика на легендарния Цанко Цанев за "24 часа"

Коментари

Новини Варна