Няма замърсяване на морската вода след атаката с дронове срещу контейнеровоза край Калиакра

Няма установено замърсяване на морската вода след атаката с дронове срещу контейнеровоза CONTSHIP JET край нос Калиакра и последвалото му потъване. Това показват досегашните изследвания на Басейнова дирекция, въпреки че в Черно море продължават да плават десетки контейнери с различни товари, сред които химикали, киселини и литиево-йонни батерии.

Институциите извършват засилен мониторинг на морските води по разпореждане на Министерството на околната среда и водите. Последните проби са взети от районите на Дуранкулак, Шабла и Калиакра, както и от две точки по Южното Черноморие.

„Към момента от началото на този мониторинг не отчитаме превишения по нито един от показателите, които сме заложили, а именно тежки метали, физико-химични елементи за качество и нефтопродукти“, заяви пред БНТ директорът на Басейнова дирекция Явор Димитров.

Единственото отчетено отклонение е в района на Созопол, където е установено повишено съдържание на амониев азот. Според Димитров обаче няма основание то да бъде свързано пряко с инцидентите с плавателни съдове.

Основните опасения на специалистите са свързани с евентуално попадане на опасни вещества от контейнерите в морската вода. Литиево-йонните батерии съдържат електролити и химически съединения, които при контакт с вода могат да предизвикат реакции и отделяне на опасни вещества. Киселините и останалите химикали също могат да причинят локално замърсяване и да засегнат морските организми.

Риск съществува и при потъването на контейнерите на морското дъно. Солената вода има силно корозионно действие и с времето може да разруши металните им стени, което да доведе до изтичане на съдържанието.

„Морската вода е силно корозионна и ако такъв контейнер потъне на дъното, се очаква след известно време той да корозира и да има някакви пропуски във водите“, обясни Явор Димитров. Той увери, че Басейнова дирекция има възможност да засили наблюдението по цялото крайбрежие и при необходимост да добави нови пунктове и показатели за изследване.

Според моделиранията на Висшето военноморско училище във Варна плаващите предмети следват основното морско течение от север на юг покрай българското крайбрежие. Това обаче не означава непременно, че контейнерите ще достигнат до брега, тъй като движението им зависи и от ветровете, вълнението и метеорологичните условия.

Институциите следят и за евентуално изтичане на гориво от потъналите плавателни съдове. По думите на директора на Басейнова дирекция, ако става въпрос за газьол, рискът от трайно замърсяване е сравнително по-малък заради по-бързото изпаряване на леките му компоненти. По-тежките фракции обаче могат да образуват тънък нефтен филм върху водната повърхност.

До момента подобно замърсяване не е установено в нито един от наблюдаваните пунктове.

Допълнително успокоение дават и моделите на Националния институт по метеорология и хидрология за разпространението на евентуални нефтени разливи. Според тях при настоящата метеорологична обстановка няма опасност замърсяване да достигне до българския бряг.

За вземането на проби институциите използват и плавателен съд, предоставен от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Той позволява изследване на морската вода на разстояние до една морска миля от брега.

Окончателните резултати от последните проби се очакват най-рано в понеделник. Мониторингът ще продължи и през следващите дни, като от Басейнова дирекция уверяват, че е създадена необходимата организация за реакция при евентуално установяване на замърсяване.