Непознатата история: Първата проява на движението на суфражетките във Варна

След Освобождението във варненското общество, подобно на това в цяла България, преобладавало ориенталското мислене и отношение към жените. Старите варненци споделяли виждането на Стоян Михайловски, че женската еманципация води до "изопачаване на природата на жената" и че жените не бива да живеят извъндомашен живот, да започнат да вземат участие в обществените борби и да "мъжествуват". Смятало се, че жената е "другарка на мъжа", но не "съдружница", както и че мястото й не е в обществения живот, а "под домашната стряха" (като обслужващ персонал или домашен любимец). Нейни "свещени атрибуции", според Михайловски, били да бъде майка, съпруга и домакиня, а основен дълг - да ражда деца и така да увеличава броя на рода си и на "честните и добродетелни граждани".

Но във Варна живеели и силни, смели жени, които не искали да се примирят с ролята си на „придатъци на мъжете“. Една такава дама била г-жа Теодора Георги Ноева, радетелка на женското движение, която става директорка на първото периодично издание от българската женска преса след Освобождението, сп. „Женски свят“, започнало да излиза през 1893 г. във Варна. Директорката на сп. „Женски свят” е съпруга на Георги Ноев, успешен предприемач и дългогодишен помощник-кмет на Варна. В ръководството е на благотворителното дружество "Майка" в града, а по-късно и на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие”. 

ВАРНЕНСКО ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО  “Милосърдие”.
 

Всъщност идеята за създаването на първото женско списание не била на г-жа Ноева, а на  брат й Атанас Манов – историк и културен деец. Атанас Манов е единственият син в едно от малкото български семейства след Освобождението във Варна, това на Йосиф и Екатерина Манови. По това време в нашия град преобладаващото население били турците и гърците, имало арменци и гагаузи, а българите се смятали за малцинство. Семейство Манови, преселници от Силистренско, се занимавали с лозарство и вероятно са били достатъчно заможни, защото успели да дадат отлично за времето си образование не само на сина си Атанас, но и на трите си дъщери – Теодора, Елена и Виктория. 

Атанас Манов следва търговия в Гърция, преподава химия и физика в Шуменската мъжка гимназия, работи като учител и в турското, арменското и еврейското училище в града. Елена Манова завършва в Париж институт за шев и модерна кройка – всъщност тя е първата професионално дипломирана модна дизайнерка в България. През 1897 г. госпожица Елена Манова става директорка на първото женско професионално училище във Варна „Мария Луиза“. Виктория Манова следва филология с държавна стипендия и придружава брат си при второто му посещение в Париж през 1898 г., където двамата се записват и слушат лекции в Сорбоната.

По време на първото си посещение в Париж през 1892 г. Атанас Манов се запознава с мадам Жулиет Адам, директорка на известното периодично списание “Новел Ревю”. Силно впечатлен, той решава да създаде и в България едно чисто женско списание.

БР. 1 НА СПИСАНИЕ „Женски свят“.

Съвсем не е случайно, че Атанас Манов предоставя управлението на „Женски свят“ на сестра си Теодора. Първо, тя била омъжена, за разлика от сестра им Елена, и това (според тогавашните морални устои на ориенталското ни общество) било гаранция, че списанието няма да „развращава“ жените. Теодора вече била известна общественичка, участваща в ръководствата на двете женски благотворителни дружества в града и радетел за правата на жените. „Женски свят“ става първото модерно национално женско списание, целящо „гражданско“ и „патриотично“ възпитание на българските жени в духа на национализма и християнските ценности и формирането им като отговорни майки, съпруги и гражданки.

През март 1896 г. г-жа Теодора Ноева скандализира обществото, 

като извършва безпрецедентен за времето си акт, подавайки заявление в Градското общинско управление да бъде вписана в избирателните списъци. Това е първата проява на движението на суфражетките във Варна, а може би и в цяла България. Това движение се заражда в края на ХІХ и в началото на ХХ век. Тогава жените желаели да получат права като мъжете, за да могат да гласуват, да придобиват собственост, да имат равни родителски права. Жените в Англия и САЩ дори стачкували, за да покажат своето несъгласие с неравните условия, при които живеят. 

Въпреки че била директорка на най-известното  в страната женско списание и обществена личност, г-жа Ноева не успяла да привлече на своя страна общественото мнение. Това не отчаяло смелата дама, която имала и подкрепата на семейството си, и тя продължила да се бори за правото на жените да гласуват почти през целия си живот.

След като получава мълчалив отказ от кмета Янко Славчев, Теодора Ноева завежда дело срещу градската управа, за което научаваме от бр. 9 от 1.V. 1896 г. на списание „Женски свят“: „В един от предишните ни броеве бяхме съобщили, че директорката ни г-жа Ноева е подала едно прошение, до тукашното градско общинско управление, за да се запише в избирателните книги, обаче сега научаваме, че г-н кмета оставил без последствие молбата на директорката ни, без обаче да представи прошението на съвета и без да мотивира причината за това нещо. Госпожа Ноева ще възбуди дело срещу градския съвет за тоя произвол и отнемане без причина на правата й“.

Г-жа Ноева губи това дело, защото според тогавашните закони тя нямала никакво право да влезе в избирателните списъци. Въпреки че в същия брой на списание „Женски свят“ излиза обширен материал за правото на жените по света да гласуват, у нас това право се давало единствено на мъжете.

Теодора Ноева губи делото, но 41 години по-късно получава признание за активната си обществена и благотворителна дейност лично от цар Борис ІІІ, който през 1937 г. я удостоява с орден „Гражданска признателност“ - ІІ степен. 

Признанието идва заедно с първата стъпка към даване на избирателни права на жените в България.

През същата година са направени „пробни избори” на местно ниво, след които министър-председателят Петко Каравелов докладва на царя, че жената наистина трябва да получи право на глас, защото тя може да е много по-образована от мъже, които дори не са стъпвали в училище и са неграмотни. През януари 1938 г. е обнародван новият избирателен закон и за пръв път в българската история се дава право на жените да гласуват.

Текстът на наредбата закон гласи, че избиратели са "всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".

Победата за слабия пол обаче не е пълна, тъй като извън този критерий остава голяма част от българките - неомъжените. Ограничението пада едва след 1947 г.

За разлика от обществените и политическите борби на омъжената си сестра Теодора неомъжената Елена Манова можела единствено да пише модни съвети за списание „Женски свят“, ако не искала да попадне под ударите на общественото мнение. Едва на втората година от издаването на списанието, когато се появява притурката „Домакиня“, тя става редактор на новото издание. Концепцията на второто списание може да се приеме и като тактика за плавен преход от традиционния (сп. „Домакиня” - „за жената като домакиня, съпруга и майка”) към еманципаторски подход при поднасяне на информацията (сп. „Женски свят” - теоретично, „за учената жена”). Двете издания стават едни от най-популярните за времето си български списания. Това се дължи на здравата и полезна духовна храна (нашенска и чуждестранна) за читателките. 

Сп. „Женски свят” публикува по актуални тогава проблеми на българката, поставени на обществен дебат: равнопоставеност в образованието, включително достъп до висше образование на жените, правото на жените да се трудят, изравняване на заплатите на учителите и на учителките, срещу забраната за учителстване на омъжените жени и пр. „Женский свят“ просъществува шест години, след което издаването му е прекратено по финансови причини, но е сред първопроходците на българската следосвобожденска журналистика и проправя път за други „женски“ списания в цялата страна.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Облагородяването на Узун кум