IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Живот
08:54 | 26 март 2019
Обновен: 08:16 | 17 март 2024

Непознатата история: Тракийците и договорът с Турция

Официално от 2006 г. на 26 март честваме Деня на Тракия

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Тракийците и договорът с Турция

Твърдата и безкомпромисна политика на турската държава спрямо българското население след Балканските войни предизвиква най-голямата дотогава изселническа вълна.

 

 

На 26 март българите навсякъде по света отбелязват Деня на Тракия. Това е един от дните в българския културно-исторически календар, на който се почита подвигът на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта за хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет.

 

Датата е избрана съвсем не случайно. Победата на Българската армия и превземането на  Одринската крепост на 26 март 1913 г. донася свободата на тракийските българи (Балканската война 1912-1913 г.), но не успява да разреши Тракийския въпрос. Макар че по силата на Лондонския мирен договор (1913 г.) по-голяма част от земите в Източна и Западна Тракия преминават към Царство България, след поражението в Междусъюзническата война България успява да запази в своите предели само Западна Тракия.

 

След края на Първата световна война обаче по силата на Ньойския договор (1919 г.) Западна Тракия е заета от съюзнически войски и управлението й се поверява на френски военни и административни власти, а през пролетта на 1920 г. под натиска на Англия територията е предоставена на Кралство Гърция.

 

След Лозанската конференция (1922 – 1923 г.) Турция като правоприемник на Османската империя си възвръща отново Източна Тракия.

 

Така Западна и Източна Тракия се оказват поделени между Гърция и Турция

Претърпялата поражение в Първата световна война България не е в състояние да промени статуквото, поради което насочва усилията си към отстояването на малцинствените права на българското население в тези две области. Но и в това отношение не постига съществени резултати, тъй като не успява да спре процеса на обезбългаряване в тези територии. Бежанският поток продължава да залива Царство България, а „Български стопански вестник“ в броя си от 11 ноември 1922 г. пише:

 

Много варненски семейства, проследявайки родословното си дърво, откриват своите корени в Тракия.

 

 

„Будното и трезво гражданство с най-голема заинтересованост и трепет следи развоя на болния за него Тракийски въпрос, защото то не може да затваря очите си за да не вижда гниещите в най-грозна мизерия, по всичките краища на страната родни братя – 300 000-те тракийски бежанци, то не може да не чувства тежестта им върху плещите си.“

 

Главният редактор на вестник „Време“ Кирил Добрев е един от хората, които се ангажират изключително много с Тракийския въпрос. Той непрекъснато следи проблема с бежанците и всички опити той да бъде решен. В статията си „Тракийците и договора с Турция“, публикувана в бр.19 от 15 декември 1925 г. на вестник „Време“, той отправя сериозна критика към правителството и българските дипломати, натоварени да решат въпроса. Поводът за материала е протестът на тракийците във Варна „против неправдите, извършени спрямо тях“.

 

„В България има днес стотици хиляди тракийци. Те са пръснати по четирите покрайнини на страната и повечето от тях водят беден, дори мизерен живот. Оставили мило и драго под чуждо владение, избягали пред огъня и меча с една кръпка на гърба, тe наистина, като наши братя, намериха у нас съществуване и гостоприемство, но не и подкрепата, от каквато се нуждаеха. За оставените от тех имоти в Тракия те и до днес не получиха възмездие.

 

Но всеки тракиец таеше в сърдцето си надеждата,

че рано или късно той ще се върне в своето родно огнище и че неговите имоти там ще му бъдат възвърнати.

 

Най-малкото поне в което той не се съмняваше — той бе убеден, че ще получи обезщетение, че имотите ще му бъдат изплатени и с това, което получи, ще може да си нареди една покъщнина в България. Обаче стана това което никой не предвиждаше. Нашето правителство сключи един договор с Турция, на която призна правото да присвои безвъзвратно и безвъзмездно имотите на всички изселени от Тракия българи. Преговорите за тоя договор се водеха близо 3 години. Ние имахме нещастието да натоварим с тия преговори един наш дипломат, който четвърт столетие води непрекъсната и упорита борба срещу Турция и въобще срещу ислямизма.

 

От такива преговори нищо добро не можахме да очакваме. Ние често сме вършили такива нетактичности и те винаги са били с фатални последствия за нас.

 

Договора с Турция се подписа на 18 ноемврий  т.г. в Янгора. С този договор изселените от източна Тракия българи се съвършено онеправдават. Имотите им, които са останали под турско владение, нито ще им бъдат повърнати, нито пък изплатени.

 

А за връщане на тракийците по своите родни огнища и дума не може да става

В другите страни, когато се сключват такива договори или съглашения правителствата ги обнародват преди ратифицирането им за да вземе народа и печата становище по тех.  У нас се върши противното. Не помня да е бил изнесен у нас в печата преди ратифицирането му некой договор, сключен от България с друга държава. И не разбирам какви дълбоки мисли могат да се крият в тоя начин на действие, в мълчанието. Едно изключение се направи у нас с Женевския протокол, сключен с Гърция. Но както винаги и тук ние проявихме една нетактичност, която унищожи самия протокол. При изнасянето на протокола нашия министър на външните работи му приписа значение, което той не можеше да има, защото ние бехме победени, а третирахме въпрос, по който и най-малката явна или скрита придобивка трябваше да се постараем да я осъществим, а не да се хвалим с нея.

 

Архивна снимка от похода на тракийските бежанци към Майка България през 1913 г.

 

 

Ние бихме желали нашето правителство да публикува договора с Турция. Поне да се изнесат тия негови части, които засягат изселените от Тракия българи, нашите сънародници в Турция и турците в България, а също и стопанските клаузи, ако въобще има такива. Така ние ще знаем дали има смисъл да се сключва тоя договор или това се прави само за да бъдем  „приятели“ и да уредим нашите дипломатически сношения с Турция.“

 

Правото на обезщетение на тракийските бежанци и техните потомци бе въведено през 1991 г. в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, но проблемите не бяха разрешени напълно.

 

През септември 2018 г. в НС беше внесен законопроект, според който тракийски бежанци и техните потомци, които не са подали заявление за обезщетение за земя пред Министерството на земеделието, храните и горите в законовия срок, както и лицата, чиито заявления са били оставени без разглеждане или не са били удовлетворени поради подаването им след законоустановения срок, да могат да подават заявления пред МЗХГ без ограничение във времето.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още рубриката "Непознатата история"

Фабриките на разврата във Варна

Отново за „Фабриките на разврата във Варна“ – част 2

Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години

Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари

Новини Варна