IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 24°
Живот
08:55 | 9 април 2019
Обновен: 20:29 | 28 март 2024

Непознатата история: За кмета: Иван Мънзов

Кой е човекът, на когото Колони е гласувал огромно доверие

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: За кмета: Иван Мънзов

Снимка на Иван Мънзов, публикувана във вестник „Търговски фар“, бр. 294 от 16 ноември 1911 г.

 

 

Не е известно защо името на Иван Мънзов дълго време не попада в полезрението на нашите изследователи. Това е човек, на когото Михаил Колони, една от най-значимите фигури в общинското управление на Варна, е гласувал огромно доверие. В периода от близо година – 25 октомври 1890 – 5 октомври 1891 г. Мънзов е изпълнявал длъжността „кметски помощник“ на гр. Варна и като такъв е подписвал с гриф „за кмета“ не само актове и заповеди, но даже и телеграми до княз Фердинанд. Може би това е довело и до объркване в статията в Уикипедия, посветена на кметовете на Варна, където той е посочен като кмет на града през 1891 г.

 

Иван Мънзов  е бил управител на Варненската митница, откъдето е уволнен през 1885 г. по чисто политически съображения. Автор е на първия български Закон за митниците. Той симпатизира на Народната партия. Занимава се и с търговска дейност. Иван Мънзов замисля да издава от 1 септември 1886 година във Варна сатирико-хумористичен вестник „Оса“, но превратът през август с.г. проваля това начинание. През 1889 г. става съосновател на Българското параходно дружество във Варна.

 

Иван Мънзов и до днес остава почти неизвестен за поколения варненци,

а малкото му биографи ползват единствено публикуваната за него информация във вестник „Търговски фар“, бр. 294 от 16 ноември 1911 г., със заглавие „Иван Мънзов: Председател на Русенската Търговско Индустриална Камара“. По неизвестни причини авторът на тази статия не споменава нищо за работата му като заместник- кмет и доверен помощник на Колони. Може би това е станало и по изрична молба на самия Мънзов, който след като напуска длъжността, заминава за Русе и никога повече не се завръща във Варна. За това старите вестници не дават отговор, макар да откриваме в тях реклами на плетачните машини, които фирмата му „Мънзов & Бабаджанон“ внася.

 

публикувано във  „Варненски общински вестник“, бр. 28 от 23 октомври 1890 г.

 

 

 

Според биографа му във вестник „Търговски фар“, който, за съжаление, не е подписал материала, „Иван Игнатов Мънзов е роден в гр. Браила, Ромъния, на 1 януарий 1842 год. Родителите му Гергина и Игнат Мънзови са били едни състоятелни и доста образовани за тогавашното време българи. Основното си образование е добил при тамошните български учители братя Георги и Марко от Македония. Големата любознателност, която е проявявал от дете, са подбутнали родителите му да продължат образованието му, за която цел го дали в едно четвъртокласно училище в пансиона Тюйллиер в Браила и по отпосле — в прочутата в тогавашно време гимназия „Света Сава“ в Букурещ. В гимназията е бил един от първите ученици: с най-голема ревност е изучавал история и литература. И всичко, що е намирал в тях за българския народ, особено за неговото славно минало“.

 

През 1866 и 1867 г. Мънзов за кратко става учител в Свищов. Това съвпада с времето, когато през града минава четата на Филип Тотю. Местните съзаклятници, сред които е и младият даскал, са изловени от властите, оковани във вериги и вкарани в предварителен затвор. Транспортирани са в Русе. Част от арестуваните младежи със смелото си и хладнокръвно поведение успяват да убедят съдиите и Мидхат паша в своята невинност и са пуснати на свобода.

 

Според биографа на Мънзов „той се е почувствувал, че е достатъчно подготвен, за да служи по-непосредствено на народа си: да отиде между поробените си братя да ги просвещава и буди за освобождение. Така и направи. В 1865 година той отива в гр. Русчук, гдето е почнал да издава тайно един сатиричен хумористичен вестник с карикатури, в ръкопис, под название „Поразия“. „Поразията“ не му е донесла друга орисия, освен глад и преследване от тогавашния „либерален“ валия „реформатор“ Митхат паша“.

 

През лятото на 1867 г. Георги Раковски организира в сръбската столица Втората българска легия. Млади българи от всички страни прииждат в Белград и се включват в легията. В края на лятото там пристига и Иван Мънзов, „за да се подготви да вземе участие в некое въоръжено въстание в България“.

 

публикувано във  „Варненски общински вестник“, бр. 6 от 20 февруари 1891 г.

 

 

През есента на с.г. обаче започват действия за помирение между Сърбия и Турция. Българската легия става вече ненужна и през април 1868 г. тя е разпусната от властите, а участниците в нея са прогонени от страната. Иван  Мънзов отива отначало в Нови Сад, където до края на годината работи като печатар и журналист. През пролетта на следващата 1868 г. той трайно се прехвърля в Букурещ и се отдава на активна културна дейност.

 

Мънзов работи и в печатницата на Каравелов

Участва активно в издаването на началните броеве на в. „Свобода“, който излиза в Букурещ в началото на ноември 1869 г. За известно време споделя неговите идеи за самостоятелна борба на българския народ и приема вестника като неофициален орган на БРЦК. Участва в издаването на вестника до 10-ия му брой, когато се разделя с Каравелов. Точният повод за конфликта между двамата не е известен, но Мънзов трайно се дистанцира от него и преминава изцяло в кръга на т.нар. млади от ТБЦК. Вероятно причината за това е просръбската линия в идеите на Каравелов, който младият Мънзов не споделя. Укорява редактора на „Свобода“ за неговото „югославянство“, под което се крие „познатата мнима идея на белградските фантасирани глави“.

 

Разгръща богата публицистична и политическа дейност в Румъния. Последователно сътрудничи на вестниците „Дунавска зора“ (1868), „Народност“ (1868), „Свобода“ (1869), „Отечество“ (1871) и „Право“ (1873). Публикува дописки и редица свои авторски текстове. Пише и превежда книги. Негови са преводите на издадените в Браила повести „Сватбата на хайдут Янка“ (1863 г.) от Ж. Лапрад и „Хатима или баснословни арабски повестности съставени на арабски от премъдрия дервиш Абубекира“ (1864 г.) Дарява книги на училището в Лясковец. Участва и в редица революционни начинания. В една записка-списък на явки и доверени лица, осигуряващи нелегалното пътуване на Сергей Нечаев от Одеса до Букурещ и Гюргево през 1869 г., се препоръчва на руския нихилист да потърси връзка с букурещки съмишленици в лицето на „младите“ от улица „Страдо Липскани“ и да се свърже с кантората на Димитър Ценович или с неговите сътрудници Иван Мънзов, Киряк Цанков и Иван Касабов. На 1 февруари 1869 г. в Букурещ излиза първият брой на сатирично-хумористичния вестник „Тъпан“. Редактор на вестника е Иван Мънзов. Негов уредник до брой 8 е Киряк Цанков, а карикатурите му са дело на полския художник и революционер Хенрих Дембицки. Финансиран е от свищовския търговец и румънски банкер Димитър Ценович. Изданието е пръв печатен орган на формиращата се революционна партия сред българската емиграция в Румъния.

 

„Направлението на тоя вестник най-добре се вижда от неговото мото, що е под заглавието му, до рисунката на тъпанара, който тупка тъпана: „Дум, дум, дум! На добър час. Тупай тъпана с глас. Той глупците ще свести, а продажните души  и слугите на чужд бог, ще да пъхне в кози рог.“ „Тъпанът“ е тупкал три пъти на месец. Тупкал е около половин година - има излезли от него 18 броя. Но редакторът му не е можал да събере парсата за неговото издаване. Това го е накарало да го спре.“

сгрешената публикация в Уикипедия.

 

 

 

Според биографите му „след Освобождението Иван Мънзов напуска Букурещ и се завръща в България. Отначало през 1878 г. е назначен като секретар на Свищовската митница. В следващата година е преместен като управител на Русенската, а впоследствие оглавява и митницата във Варна.

 

Автор е на първия български Закон за митниците

Като управител на Варненската митница е уволнен през 1885 г. по чисто политически съображения. Симпатизира на Народната партия. Занимава се и с търговска дейност. Иван Мънзов замисля да издава от 1 септември 1886 година във Варна сатирико-хумористичен вестник „Оса“, но превратът през август с.г. проваля това начинание. През 1889 г. става съосновател на Българското параходно дружество във Варна. Но го завладява разочарование и окончателно се завръща в Русе, където открива търговската фирма „Мънзов&Бабаджов“ за доставка на английски дараци, плетачни машини, газови и бензинови мотори, парни машини и др.“

 

Всъщност за Русе Мънзов заминава едва в края на 1891 г., след като подава оставка като заместник-кмет на Варна. За това свидетелства и публикация в бр. 33 от 19 ноември 1891 г. на „Варненски общински вестник“: „С височайши указ от 3 Октомврий т.г., под № 548 се уволнява от длъжност помощник Кмета при Варненското Градско-Общинско Управление г. Иван Мънзов, оставката на когото е приета по негово желание“. На мястото на Мънзов е назначен Георги Ноев.

 

В Русе Мънзов бързо се издига като един от видните търговци в града

Става последователно председател на Русенския търговски клуб, а през 1895 г. основател на Русенската търговско-индустриална камара и член на Управителния съвет на спестовното дружество „Стремление“. Почетен член е и на Русенския общински съвет през 1895-1896 г. Като представител на русенските търговци през 1911 г. влиза и в състава на V велико народно събрание от квотата на Народната партия и подкрепя промените в Конституцията. В Русе Мънзов се очертава като един от най-активните и авторитетни членове на Управителния съвет на камарата. Търговското съсловие и русенската интелигенция се изказват със суперлативи за него. Посочват го като „прекрасен човек, възпитан и добър търговец“. През 1905 г. той бива избран за неин подпредседател, а от следващата 1906 г. и за председател, който пост заема неизменно до смъртта си през 1918 г. През мандата му се решават голям брой законодателни инициативи на камарата и се създават редица нормативни документи, регламентиращи търговската, индустриалната и занаятчийската дейност в нейния ареал - цяла Северна България от р. Тимок до Силистра. При неговото управление се извършва подготвителната и строителната дейност по изграждането на емблематичната за град Русе сграда на камарата - сегашната сграда на регионалната библиотека „Любен Каравелов“.

 

Иван Мънзов умира в Русе на 28 ноември 1918 г.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

 

Четете още рубриката "Непознатата история"

 

Кметуването на Дамян Перелингов

Фабриките на разврата във Варна

Отново за „Фабриките на разврата във Варна“ – част 2

Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години

Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари

Новини Варна