Защо със застудяването започва да ни се яде повече

Вече е студ. Класически. Дошла, недошла астрономическата зима, започна да ни се яде повече и по-сериозна храна. Само 3 изядени на крак ябълки не вършат работа през деня. Защо е така? И все пак – каква е ролята на зарзавата през студените сезони – това попитахме здравния инструктор Ники Суков. „Според теорията за енергообмена на тялото, колкото повече енергия ни трябва, за да задържим телесната си температура, толкова повече енергия има нужда тялото да приеме, сподели специалистът.  Затова в  кръга на нещата е хората да се обърнат към бързите източници на енергия, които са въглехидратите, в частност сладкото и тестените изделия. Но това не са единствените източници на енергия. Има хора, които умеят да си набавят протеини, с протеинова храна (не е задължително да е животинска). Има една съвременна тенденция да се отваря погледа на хората към качествените мазнини като източници на добра енергия. Хора, които го правят, запазват интереса си към консумиране на мазнини и временно отслабват. Кетодиетата е от тях. Не бива обаче да се залита в посока консумиране изцяло на мазнини и животински храни“, каза още Ники Суков.

Сезонните плодове и зеленчуци

По негови думи, нашият биом, микробите, които живеят в червата ни са научили кои източници на енергия, захари, фибри и др. да намират и ползват в различните сезони на годината. Според теория, различните видове храни захранват на енергийно ниво от тялото ни. Затова например е много подходящо да се ядат зеленолистни зеленчуци през пролетта и лятото, защото те захранват тялото с въздух, който в горещите месеци на лятото ни е в недостиг. Така се подобрява циркулацията. В същото време, винаги ми е било странно когато през зимата на трапезата се предлага зелена салата. Според тази теория тя ни захранва с въздух или студ, което реално погледнато ни е абсолютно излишно през зимата.

Местен, регионален зарзават

Хубав подход е да се ядат плодове и зеленчуци, виреещи в района, в който сме родени. А и от глобална гледна точка транспортирането на селскостопанска продукция на големи разстояния не е за предпочитане, пред наблизо откъснатата. Освен това плодовете и зеленчуците имат много голям процент (понякога надвишаващ 95%) вода. Едно от разбиранията е, че консумацията на вода от източник, близък до мястото, на което живеем, ни свързва със земята. Аз съм експериментирал със себе си. Имам собствена теория, която ще се опитам да докажа – че носталгията се лекува много добре когато се пие вода от източник, близък до новото място на индивида, както и ако се консумират близки плодове и зеленчуци. Да, примерно ние нямаме цитруси и ги внасяме. Но имаме прекрасни плодове и зеленчуци, както и туршии през зимата, които ни дават всичко, което ни трябва.

Плодовата захар

Плодовата захар е един объркващ подсладител, ако я разгледаме в контекста на част от това, което представлява плодът. Тя е най-добрият източник на захар сам по себе си. Тялото и храносмилателната ни система се справя с нея изключително добре само защото към плода са включени и фибрите, водата, и захарта. Ако разглеждаме плода като едно цяло, това е прекрасен източник за тялото. Същото се отнася и за есенните зеленчуци. Ето я красотата на есенните храни – зимата имаме недостиг на енергия и се обръщаме повече към сладко. В есенно-зимните зеленчуци има много захар – моркови, ряпа, зеле, цвекло, лук. Те са добре дошли на масата, защото компенсират глада за енергия. Така ще избегнем захарите от готовите десерти и полуфабрикатите. Но фруктозата, изкарана от контекста на  цялостния плод и в частност – силно обогатен фруктозен сироп има голям недостатък – лишен е от течностите и фибрите. Освен това, предложен в голямо количество в големите десерти си показва лошата страна. Панкреасът не произвежда инсулин и тялото не реагира по същия начин, както към захарта. С количества, които би трябва с яденето на плодова захар тялото ни да реагира на засищане, при наличие на подсладителя фруктоза ни карат да си мислим, че не сме сити.

Една от причините да има диабет в такъв мащаб в света е, че компаниите, произвеждащи напитки и сладки десерти ги подслаждат с фруктоза.

Така се получава и заблудата, че консумацията само на прясно изцедени сокове е много добра. Младежи крачат по улиците и щедро си дават парите за прясно изцеден сок с разбирането, че това е в посока на по-добро здраве. Да, но ако в къщи си изцедиш 2-3 ябълки или портокали с цвекло, а след това от фибрите си направиш домашна плодова пита или кекс, ето това е условието, което аз имам. Като си купим готовия фреш от магазин, ние губим целостността – основиният подход, на който аз съм привърженик.

Киселото зеле

Един от любимите ми примери за храна, която в нашия етнос е залегнала като прекрасен източник на витамини, минерали, сол и фибри е киселото зеле. В него има и полезни бактерии, които са приятели с тези в нашите черва. Силно се съмнявам обаче, че това ще важи със същата сила за хора, които ще дойдат от другия край на света. Ако в техния етнос или група не е имало навик  да се яде кисело зеле или домашни туршии, това може да не им помогне. Ако в едно семейство е имало подобна традиция, хората в него ще извлекат най-доброто за себе си, консумирайки зелето. Като добавим и факта, че ако си го подправяме с лютивичко, със зехтин и червен пипер, то става още по-богато ястие с енергия и загряваща тялото храна.

Сушените плодове

Имам любим пример. Бабите на пазара на Чаталджа не могат да си позволят да правят химически и лъскави процедури за сушене, разкрасяване и оцветяване. Ако ги видите следващия път да продават сушени сливи, кайсии или ябълки, купете си! Ако влезете в голям луксозен магазин, в големите колби е много вероятно там плодовете да са сушени по бърз начин с ползването на химикали. Био магазините донякъде гарантират, че не се ползват забранени и вредни техники за сушене. Ако има добавена захар, плодът си личи. Истинският сушен плод леко киселее и нагарча.

Ели Маринова

Тук може да видите още от съветите на Ники Суков.

"Щрихи от утрото" (03.12.2019) - Кето диетата – полезна или не съвсем?

Простата храна е в основата на борбата с детското затлъстяване

Как да постим с лекота

"Щрихи от утрото" (16.10.2019) -Какво ядем?

Защо сме на опашката в ЕС по ядене на плодове и зеленчуци?

"Щрихи от утрото" (4.04.2019) - Българинът не яде плодове и зеленчуци