Къщите на Варна - домът на д-р Басанович

В рубриката "Къщите на Варна" днес ще Ви представим дома на строителния предприемач Димитър Берковски на ул. "Кръстьо Мирски" №3 - имотът, в който е живяла и една от личностите, допринесли Варна да придобие съвременния си вид на морска столица, център на туризма и медицината - доктор Йонас Басанавичюс или Иван Басанович.

Имотът е запазен до днес, въпреки че се намира в окаяно състояние, всеки може да го види в центъра на града.

Доктор Йонас Басанавичю пристига у нас веднага след осовобождението през 1880 г. в град Лом, но по-късно се установява да живее и работи във Варна с името д-р Иван Басанович, като има огромен принос за създаването на Варенското медицинско дружество - първото в България.

Той идва в морската столица през 1892 година, за да оглави отделението по вътрешни болести в Държавната болница в града.

Живее под наем, като първо обитава къщата на д-р Гълъбов в "Турската махала" във Варна.

Година по-късно 1893 г. се мести отново под наем, в къщата на строителния предприемач Димитър Берковски, която се манира близо до първата му квартира.

Там той обитава втория етаж, където развива и частна практика, която рекламира с обяви във в-к "Черно море" и варненската преса.

„Доволен съм, че не бях паразит в България“. Това, през 1921 г., пише в автобиографията си седемдесетгодишният д-р Йонас Юро Басанович.

В ранния следосвобожденски период от развитието на българската наука са вписани имената на редица чуждестранни представители на различни клонове на науката – археолози, историци, хуманитаристи, лекари, които пребивават за определени периоди от време в България и допринасят за нейното научно и културно развитие. Между тях с особена сила блести името на един от най-великите синове на литовския народ – д-р Йонас Юро Басанович, който с кратко прекъсване прекарва 25 години от живота си в България и участва активно в развитието на Варненското медицинско дружество.

Това, което характеризира най-ярко научните и професионалните интереси на д-р Басанович, е тяхната енциклопедичност. Като учен той има огромни заслуги за развитието не само на здравното дело и на медицинската наука у нас, но и за развитието на редица други области. Той публикува и научни трудове върху етнографията и лингвистиката на българския народ, както и върху археологията на България. Д-р Басанович е и основоположник на антропологичните изследвания в нашата страна.

През 1892 година той напуска град Лом и получава назначение във Варна, където получава и „Орден за граждански заслуги IV степен“. В морската ни столица той остава до края на 1905 година. Тук продължава своята неуморна дейност като лекар, учен и общественик. Завежда отделението за вътрешни болести на Варненската болница от 1892 до 1905 г. Поради влошеното си здравословно състояние по-късно се премества да работи като лекар в карантинния надзор, а след това и в гимназията на града. За кратко време той си извоюва репутация на един от най-авторитетните лекари във Варна. Често посещава за консултации и съседните градове – Добрич, Балчик, Каварна, Провадия, Шумен и Разград. Неговите съдебно-медицински експертизи се сочат от съвременниците му като „образец на вещина и добросъвестност“.

Във Варна д-р Басанович продължава изследователската си дейност в областта на етнографията, археологията и антропологията, плод на която са редица научни трудове, между които се открояват „Към епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия“ (1894), написаната по поръчение на Министерството на просветата „Инструкция за събиране на антропологически материали в България“ (1896), публикуваните материали върху антропологията и здравословното състояние на населението (1897), върху народното аптекарство (1898) и други.

Д-р Басанович е избран за общински съветник и изпълнява тази длъжност в периода 1899-1903 г. През 1902 година той внася за разглеждане от Общинския съвет програма за хигиенното и курортно развитие на Варна. В нея се препоръчва озеленяването на града и засипването на блатата във и около града, които са източник на малария. Като посочва, че туберкулозата взема голям брой жертви сред населението, което живее в мизерни жилища, в програмата се предлага градският архитект да изработи образец за евтини и здравословни къщи. Оценявайки големите възможности за развитието на Варна, д-р Басанович предлага и първата програма за комплексното развитие на града като курорт, чрез съчетаване на възможностите за климатолечение, за морелечение, за лечение с езерна тиня и за гроздолечение. Проектът предвижда и редица подробности, като организацията на квартирното дело, благоустрояването на приморската градина с изграждането на казино, на павилион за музика, на беседки, пейки и други. Наред с това по негово предложение съветът решава да основе във Варна музей, който да събира „археологични предмети и материали за антропологията и етнографията на сегашното население“.

През 1899 година д-р Басанович участва в подновяването на дейността на Варненското медицинско дружество, съосновател е на Варненското археологическо дружество, участва и в работата на Българския лекарски съюз.

За ценните приноси, които прави в българската наука, през 1898 година е избран за дописен член, а през 1902 година – за редовен член на Българското книжовно дружество, предшественика на днешната Българска академия на науките. Д-р Басанович се изявява и като човек с безупречен морал. Поканен да заеме високите длъжности на главен санитарен директор в София и на директор на голямата българска болница в Цариград, но той отказва тези предложения.

На 31 май 1905 година д-р Басанович напуска България и отпътува за Литва, където работи до края на живота си. Там той продължава започнатото в България дело, като написва крупни трудове върху историята, културата, етнографията и освободителните борби на литовския народ. Той е основател и председател на Литовското научно дружество, което е началото на Литовската академия на науките. В този период д-р Басанович не прекъсва връзките си с България. През 1021 г. в биографията си д-р Басанович пише още следното: „За развитието на Лом и други райони аз също положих известни усилия“, а през 1925 г. публикува студията „Езикови връзки между древните тракийци и съвременните литовци“.

Умира на 16 февруари 1927 г. в град Вилнюс.

Днес ние сме благодарни за проучването и популяризирането на богатото културно и научно наследство, което д-р Басанович оставя на българския и на литовския народ. Неговите трудове заслужават да бъдат обстойно проучени и оценени по достойнство, за да служат и на бъдещите поколения

Преди две години паметна плоча на д-р Йонас Басановичус бе открита официално на ул. „Кръстьо Мирски“ 3 във Варна. Той е литовски учен, политик, деец на национално възраждане в своята страна. В България е живял близо 25 г., повечето от които във Варна. В морският град е помогнал много за развитието на местното медицинско дружество и Лекарския съюз, бил е шеф на вътрешното отделение на тогавашната болница и е консултирал и лекувал пациенти от почти цяла Североизточна България. Във Варна е бил и общински съветник в периода 1899 г. – 1903 г. и една от най-известните обществено активни личности в града ни.

Д-р Йонас Басановичус е патриарх на възродителното движение в нашата страна и един от първите подписали акта й за независимост на 16 февруари през 1918 г. Това каза в приветствието си извънредният и пълномощен посланик на Литва в България и Румъния Арвидас Поциус. Престоят му Варна е бил изцяло посветен на жителите на морския град. Посланикът призна, че идеята за поставяне на паметна плоча дошла от негов сънародник, който посетил наскоро Варна. Арвидас Поциус връчи подаръци на собствениците на къщата на ул. „Кръстьо Мирски“ 3 и откри монумента заедно с кмета Портних.

Черно море

Още от рубриката: