Непознатата история: Първият български автобус е сглобен във Варна

КАНТОРАТА НА БРАТЯ ИЛЧЕВИ СЕ Е НАМИРАЛА В ТАЗИ СГРАДА на ул. „Цар Симеон“ №6 във Варна, а рекламата е публикувана във „Варненски общински вестник“, бр. 147 от 19 ноември 1927 г.

През 1912 г. банкерска къща „П.&П. Махалнишки” от Каварна призовава от страниците на варненския печат: „Заменете фаетона си с автомобила „Форд“, ако искате да спестите много левове и да останете хиляди пъти доволни“. (в. „Свободен глас“, бр.1 от 8 януари 1912 г.) Минали са само шест години от преломната за българския транспорт 1906 г., когато в страната са внесени първите леки коли от княз Фердинанд, шведския посланик, Министерството на вътрешните работи и един български инженер. По улиците на Варна вече отдавна се движи, следвана от тумби босоноги деца, първата лека кола – американски „Крайслер“, каран от шофьор немец. Тя принадлежала на д-р Б. Ючормански, акционер в регистрираното през 1907 г. в града „Безименно акционерно аутомобилно дружество в гр. Варна“. Акционери в него са още Златан Бръчков, Александър Василев, М. Филипов, дружество „Грозд“, „Кожухарско дружество“ - София, дружество „Труд“ - Русе. „Безименно акционерно аутомобилно дружество в гр. Варна“ закупува и два омнибуса с 25 к.с. мощност, но бизнесът не потръгва, защото във вестниците излизат с негативни статии за автомобилите, като ги наричат чудовища, които гърмят, пушат и плашат добитъка. Така през 1909 г. дружеството обявява ликвидация.

ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1907 Г. ПРИСТИГА ПЪРВИЯТ АВТОМОБИЛ, МОДЕЛ ОМНИБУС „БЕНЦ“. Гумите му са като на файтоните – бандажни. Има 20 седящи места. Пали се с манивела, а задвижването на задните колела става с верига. Покривът е приспособен за поставяне на багаж. Осветлението се осигурява от карбидни лампи. Има сигнална тромба, която оглася улиците на града. 
 

Въпреки първоначалното недоволство, необходимостта и удобството, което предлагат автомобилите скоро е осъзнато. Повлиява и желанието на варненци да се приобщят към новото европейско общество, което по това време било изключително голямо. Така въпреки първия безславно завършил опит за организиран транспорт някои по-напредничави варненци - собственици на автомобили, успяват да припечелват доста добре, превозвайки пътници до Морската градина и в околностите на града до манастира „Св. Константин“.

Истинският път на развитието на автомобилния и автобусния транспорт във Варна започва през 1922 г., 

когато предприемачите братята Димитър и Стефан Илчеви основават своята фирма за внос на автомобили. Кантората им се намирала на ул. „Цар Симеон“ №6 във Варна. Това се случва доста преди Рачо Джамбов от Ботевград да започне изработването на малки серии от пътнически надстройки за автобуси (1928 г.), които по-късно ще се смятат за предците на българската марка автобуси „Чавдар“. 

През 1925 г. фирмата „Братя Илчеви“ прераства в акционерно дружество и поема представителството на „Шевролет“ за България. С кораб „България“ от Александрия са доставени шаситата на два леки автомобила "Шевролет". Дружеството осъществява първата си продажба на лек автомобил за 160 000 лв. на г-н Наудашер, собственик на циментовия завод „Гранитоид“.

Предприемчивите варненци се сдружават с Петър Георгиев, собственик на файтонджийска работилница в центъра на днешния квартал „Аспарухово“, където се сглобяват първите у нас моторни превозни средства.

Разположената в Аспарухово (което тогава си било село край града) фабрика, преди да бъде генерално преустроена, представлява най-обикновена коларска работилница с персонал от няколко души. Братя Илчеви осигуряват не само обзавеждането й с необходимата техника, но и успяват да привлекат едни от най-добрите майстори на каросерии от София, Варна и други градове. Създават изключителен екип, който се ръководи от Петър Георгиев, а отговорник по инженерната работа е Слави Харитонов. 

ПЪРВИЯТ АВТОБУС НА ГРАДСКАТА ОМНИБУСНА СЛУЖБА, ФИРМА „БРАТЯ ИЛЧЕВИ“, Е С МАРШРУТ ВАРНА - СВ. КОНСТАНТИН. Шевролет с удължено шаси за 20-25 души с дървена каросерия от фабрика „Херкулес“. На бронята на автомобила - табела с надпис: „В услуга на Градското омнибусно движение, Бр. Илчеви – Варна“.

Преди да се заемат с такова сложно производство, братята решават Димитър да посети някои от най-известните заводи за автобусни каросерии в Европа, като немските фирми Bauer в Кьолн и Kaesbohrer в Улм, както и прочутата работилница на братя Ури в Унгария, която след войната става известна под името Ikarus. Димитър Илчев скицира подробно както външното оформление, така и интериора на най-интересните според него модели и впоследствие предоставя рисунките на своите майстори. Брат му Стефан пък завършва автомобилно инженерство в Германия и изкарва следдипломната си практика в заводите Krupp в град Есен, на които по-късно „Братя Илчеви“ става официален представител за България.
 

Първите завършени конструкции са два автобуса 

с модерна „вагонна“ каросерия, базирана на шаси International D-300, които са наречени „трамбуси“ или „мотриси“ (вероятно заради приликата си с пътническите вагони или трамваите). Те са предоставени на Градската омнибусна служба на Варна. Наречени са „Херкулес“. Пускането им в експлоатация на 27 май 1937 г. е голямо събитие за морския град. Защо са посрещнати с толкова възторг? Защото освен със своята модерна форма бяло-зелените автобуси впечатляват и с редица модерни нововъведения.

Това са първите в България автобуси с автоматично отваряща се врата с помощта на хидравличен механизъм. Обзавеждането им е наричано луксозно - с кожен салон, часовник, шест лампи и шест вентилатора. 

Производственият капацитет на фабриката в кв. „Аспарухово“ е четири каросерии месечно, като наред с едросерийните автобусни надстройки се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан.

Скоро след своята премиера българските автобуси „Херкулес“ стават едни от най-търсените у нас 

както заради високото си качество, така и заради изключително достъпната си цена спрямо чуждестранните конкуренти. В периода 1937-1940 г. продукцията на „Херкулес“ без изключение се представя със собствен щанд на Международната мострена изложба във Варна. По време на осмата такава изложба, проведена през август 1939 г., превозните средства (включително и продукцията на „Херкулес“) са обособени като отделна експозиция в Централната изложбена палата „Княз Симеон Търновски“. Още през април 1939 г. братя Илчеви участват със свой щанд и на първия в България автосалон, проведен в Пловдив паралелно с традиционния технически панаир. Подробен репортаж за впечатляващата изложба, на която са показани повече от 40 леки автомобила, е поместен в бр. 60/61 на сп. „Автомобилизъм и туризъм“. С един от седаните братът Атанас участва в Първия автомобилен събор във Варна, проведен от 14 до 16 август 1938 г. Той заема второ място в общото класиране и второ в първа категория, като и в двата случая призовата позиция е за известния наш състезател Димитър Соколов.

„Братя Илчеви” АД поддържа автобусните линии във Варна и района до Втората световна война. Но след национализацията през 1947 г. акционерното дружество и фабриката преустановяват дейността си.
 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Бъдещето на Варна

Непознатата история: Варна е първият град в България с Международна промишлена изложба

Непознатата история: Българи, гърци и французи плакали за хубавата Недялка, а турците запели песен за нея

Непознатата история: „Който не рекламира – той умира“, или „Евтина седмица във Варна“