Мариян Кънчев от СУ за ХНИ „Константин Преславски“: Пиша със сърцето си!

Мариян Кънчев е ученик в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“. Страстта си към писането открива като дете. „Записах се да уча в Хуманитарната още в четвърти клас, защото знаех, че има усилено изучаване на литература. Моя преподавателка ме насочи към писането. И до днес поддържам контакт с нея, горда е от моето израстване като творец. В училище обогатих общата си култура. Уча се да се изразявам свободно и правилно, защото искам да съм сред хора. А за да си сред тях… трябва да говориш добре и да будиш у тях внимание чрез словото“ - убеден е Мариян.

Започнал е да пише в основното училище. „От малък съм с книжка в ръка, обичам да чета. Винаги съм искал да пиша като тези, които за мен са направили книгите интересни. Да напиша книга, е моя мечта. В Хуманитарната има традиция в края на годината да се издава алманах с произведения на учители и ученици. Обещах си, че докато завърша, ще се включвам с мои авторски текстове. Първия си разказ „Момчето със стъклено сърце“ написах в пети клас. Творбата ми беше оценена от много хора, а това ми даде стимул да продължа да се развивам и усъвършенствам.

В началото пишех за себе си. С времето обаче текстовете ми започнаха да се разпространяват сред хора и виждах как им въздействат. Тогава разбрах, че чрез изкуството откриваш себе си. Живеем в свят, в който много от нас са изгубили човещината си. Станали са дребнави и меркантилни. Ако едно произведение успее да събуди поне малка част от тяхната душевност, то авторът си е свършил работата. Изкуството трябва да докосне човешкото, да ни събуди и да ни помогне да разберем, че животът не е изтъкан само от ежедневни проблеми. Изкуството ни показва, че

има един друг свят на въображението

Той те изтласква от реалността и ти помага да мислиш положително както за миналото, така и за бъдещето. Или да искаш да изживееш историята, която четеш. Осъзнавам, че моите творби са докоснали някого, когато видя сълзи в очите, плач или смях. Това е най-важното за един автор. Искам читателя да усети, това, което аз съм почувствал“, споделя младият автор.

Мариян разказва, че е влюбен в творчеството на Радослав Гизгинджиев. „Той е един нов, модерен български автор. Искам да пиша по начина, по който той го прави. В творбите му се допълват перфектно сюжетната линия и философските елементи. Забелязал съм, че това допада на много млади хора. Имах възможност да се срещна с него, но по стечениe на обстоятелствата все нещо ме възпрепятстваше. Убеден съм, че някой ден ще се видим.

Европейска литература изучавахме миналата година в училище. Най-силно ми въздейства френският писател Ги дьо Мопасан с романа си „Бел Ами“. Авторът откроява доста теми и събития в живота, актуални и до днес. Обърнал е внимание на нечестния път, по който хората пробиват в обществото. Най-много ми допада, че ги принизява, оборвайки ги с любов, отмъщение, предателство.

Мариян е спечелил миналогодишното издание на конкурса за цитат на Веселин Андреев. „Включих се с две мои стихотворения - „В годината, в която те срещнах“ и „Не питайте“, като първото написах за няколко минути. Дадох си сметка, че

най-стойностно е произведението, създадено на един дъх.“

Младежът е спечелил конкурс, организиран от варненската библиотека, с произведението „Белите лястовици“. „Вдъхнових се от разказа на Йордан Йовков „По жицата“. Писах за вярата и надеждата, как доброто е навсякъде около нас, като не пропуснах и характерни за хората отрицателни черти. Голямата награда беше пътуване до Брюксел. С други ученици и представители от България бяхме горди посланици на страната ни в Европейския парламент. Срещите с различни хора, каквито видях там, помагат на писателите да усъвършенстват образите в произведенията си. Самото настроение, което усетих в Брюксел заради световните проблеми, страха в очите на хората там, както и толерантността към различните националности оставиха дълбока следа в мен. За пореден път

МАРИЯН Е СПЕЧЕЛИЛ ПЪТУВАНЕ ДО БРЮКСЕЛ в конкурс, организиран от варненската библиотека.

осъзнах колко много обичам страната си

Въпреки че България е малка, сърцето й е огромно. Наша мисия като българи е да я прославяме по света. Не трябва да напускаме родината си, защото това е един вид бягство от отговорност. Лесно е да си затвориш очите и да си кажеш: „Те ще се оправят, аз си стягам багажа“.

Важното е да се бориш за промяна тук, у дома

Втора награда от Националния конкурс „Аз обичам Черно море“ е спечелил Мариян с есе. „Представих морето като човек, който е приятел на хората. То те изслушва, когато си там, на брега. Подкрепя те, дава ти съвети и не иска нищо в замяна.

Морето е и любов,

която те кара да обичаш себе си, близките ти и… целия свят. То е мое вдъхновение“, споделя той.

Макар и на 18 години, младежът подготвя първата си книга, озаглавена „Защото човек е устроен така“. „Съчетава в себе си любовта и философски възгледи. Има от всичко по много. Не с лекота успявам да вплета историите. Анализът на хората, който правя в книгата, е труден, защото всеки носи своя индивидуалност. Искам да стане нещо наистина добро, а за това се изисква време. Постоянно добавям нови герои, елементи, истории, връщам се в началото, редактирам я. Целта ми е да покажа света такъв, какъвто е днес. Главният герой съм аз, представен с различно име и в различни ситуации. Надявам се с тази книга да успея да докосна най-вече младите, защото ми липсва да виждам цветния живот на литературата в очите им. Все още обаче не съм готов да я издам. Искам това да стане, когато името ми се прочуе.

Искам да оставя следа с тази книга“- споделя младият писател.

„Светът на тишината ме успокоява. Именно него представих в произведение на конференция по литература и философия. Пиша със сърцето си, когато е тихо. Преоткривам себе си. Спокойствието представих и чрез спомена за всички онези хора, които са напуснали този свят. Продължавам да ги усещам, макар да не са сред нас.

Стремежът да достигаш върхове, да създаваш светове, да твориш, да откриваш себе си и в същото време да оставяш част от себе си в това, което правиш. Това за мен е успелият млад човек“, разкрива Мариян. „Вдъхновявам се от всеки човек срещу мен. Дарба е да успяваш да общуваш с хората и да намираш това, което ги прави уникални. Стремя се от всеки да извличам положителното. Сила ми дава упоритостта на баща ми, начинът, по който майка ми отстоява принципите си, както и брат ми, който винаги е готов да ти помогне и да те подкрепи, независимо какво ще му коства. Вдъхновение черпя и от учителите си, които в днешно време смятам, че са неоценени. А те продължават да са там, в училище, за да ни отворят очите. Муза са и приятелите ми, всеки със своята скромност, тишина, обич, любов, красота…“

Мариян иска да работи в сферата на медиите. „Ще се реализирам в България. Трябва ли да има причина да остана в страната си!?

Аз съм българин и моето място е тук, в родината ми

Да, светът е мобилен и трябва да го опознаеш. Важното обаче е да се върнеш у дома.“

Повечето приятели на Мариян не живеят във Варна. „Може би това лято ще е последното, в което ще се съберем и ще бъдем заедно. Искам да го направим незабравимо. Спомените за тези мигове носят топлина и живец и правят бъдещето по-леко“, завършва младежът.

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още:

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

Даниел Луканов от школа „Европейски мост“ към ОДК: Всеки от нас е лидер

Милица Иванова от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Живея, за да пиша!

Александър Габровски от ОДК - Варна: Писането е рисуване с думи

Деница Русева от клуб „Касталия” към ОДК - Варна: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Радост Денева от школа „Европейски мост“ към ОДК: Винаги защитавам позицията си!

Денимир Неделчев от школа „Европейски мост“ към ОДК: Преоткривам себе си във всеки дебат!

Пламена Борисова от Варненската търговска гимназия: Учителите ни помагат да се изградим като личности

Момчил Танев от Варненската търговска гимназия: Вярвам в идеите си!

Ивона Георгиева от Варненската търговска гимназия: В България искам да уча и да се развивам!